Guilty without Fault (bxb)

47

Учебният ден свърши и с Даниел вървяхме към вкъщи. Решихме да минем по по-дългия път, за да сме повече заедно. Понеже утре сме отново на училище Даниел няма да остане у нас както си мислеше.

Та, както всеки ден бяхме с хванати ръце така и днес. След като излязохме от училището се почувствах някак по-спокойно, че вече сме сами и никой не ни наблюдава.

И знаете ли какво? Това чувство, че някой ни наблюдава се върна! Реших да го игнорирам, може би вече ме хваща параноята...

-Нат, добре ли си? - гласа на Даниел ме искара от мисли.

-Какво? - погледнах към него, а в очите му се четеше загриженост.

-Не ме слушаше, нали? За какво си се замислил? - той стегна захвата около дланта ми.

-Нищо важно, та какво казваше? - на лицето му изведнъж изгря усмивка.

-Казах, че си много сладък с очила~ - изчуролика сладко, а аз го ударих леко по рамото му със свободната си ръка.

-Не казвай такива неща! - изсъсках тихо, а той само се изкиска.

-Аз само ти направих комплимент! Но ми хареса онзи момент, в който бягахме под дъжда, а ти беше махнал очилата си и трябваше да се държим за ръце. - каза замечтано.

-Не беше приятно да не виждам нищо и да се спъвам на всеки две крачки! - отново го ударих по рамото и го изгледах лошо.

-Знаеш ли, искам пак да те водя до вас! - той пусна ръката ми и бързо взе очилата ми.

-Хей, върни ми ги! - извиках, а той само се изхили и вдигна ръката си, за да не мога да стигна до очилата си.

-Ще си ги получиш, когато стигнем до дома ти. - каза и ми разроши косата със свободната си ръка.

-Майната ти! - казах си под нос и тръгнах напред, внимавайки да не се пребия.

-И аз те обичам~ - изпя Даниел и тръгна до мен, като хвана ръката ми. - Виждаш ли?

-Не, не виждам. За това ми трябват очилата, малоумник такъв! - погледнах го с присвити очив, в опит да фукосирам лицето му.

-Тогава ще те нося, не искам да се пребиеш. - той ме вдигна булченската, а аз веднага увих ръце около врата му.

-Идиот, свали ме долу! - започнах да ритам с крака.

-Не виждаш без очила, нали? Просто се наслаждавай и мълчи. - той продължи да ходи, като усмивката му не се отлепяше от лицето му.

-Тежа!

-По-лек си от перце. Ти храниш ли се добре? Ще говоря с Рей па този въпрос.

-Раницата ми тежи.

-Ти волпще слагаш ли учебници в нея или я носиш просто ей така?

-Ще ме изпуснеш.

-Ти чуваш ли се? Няма начин да изпусна точно теб! Ако теб те боли и мен ме боли, ясно? - той продължи да си ходи все така усмихнат.

-Идиот...

-Колко пъти да ти казвам да спреш да ме наричаш така? Ако продължаваш наистина ще те изпусна. Гаджета сме, очаква се да се държиш мило с мен. - усмивката му изчезна и на лицето му се настани една сериозна гримаса.

-Обичам те... - казах, след като се наддигнах леко и го целунох по бузата.

-И аз те обичам! - усмивката му веднага се върна на лицето му.

Аз се засмях тихо на детинското му поведение и облегнах главата си на рамото му.

____________________________

НАЙ-НАКРАЯ!!!

НАПИСАХ НЕЩО!!!

Дøвũждąнë~