Вече минаваше десет, а Рей все още не се беше прибрал вкъщи. Дàниел отдавна си беше тръгнал, а аз си скубех косата от притеснение.
Извадих набързо телефона от задния джоб на дънките си и набрах, може би за стотен път, номера на Рей.
Отново номерът на абоната е изключен или извън обхват... Надявах се да получа друг отговор от отсрещната страна...
След секунди на размисъл реших да звънна на Дàниел, за да ми помогне да го намерим.
-Ало? Нат, какво има? - чух притеснения му глас през слушалката.
-Рей все още не се е прибрал. Помогни ми да го намерим. - опитвах се да не си личи притеснението в гласа ми, но май не се получи особено.
-Нат, успокой се! Той е на 18 може да се грижи сам за себе си!
-Идваш или не? Защото аз определено ще изляза да го търся! - облякох набързо якето си и започнах да търся ключовете си.
-Идвам, ти не мърдай от вас докато не дойда, ясно?
-Добре и побързай! - затворих и започнах да обикалям из хола.
Около 3 минути по-късно входната врата се отвори. Бързо отидох до коридора. Рей събуваше обувките си...
-Къде, по дяволите, беше през цялото това време?! - извиках ядосано, а той ме погледна непукистично.
-Каза ми да не се прибирам до залез. Не каза, че трябва да се прибера веднага след залез. - той ме подмина и се качи на втория етаж.
-Ще ме умориш! - въздъхнах и разроших косата си.
Deadnat6
Той се прибра
Не е нужно да идвашDanny68
Тъкмо излизах от нас...
Е, как е той?Deadnat6
Прилича на мен след...
Сещаш се...Danny68
Ясно...
Утре е събота
Ще дойда при васDeadnat6
Добре
Лека нощDanny68
Лека нощ Нат <3
И не се страхувай
Всичко ще се наредиDeadnat6
Надявам се..._____________________________
Лека ноощ~ 😴
Дøвũждąнë~
YOU ARE READING
Guilty without Fault (bxb)
Short Story"Всяка сутрин се събуждам с онова чувство на вина, без да знам защо." Аз съм Натаниел и в тази история ще ти разкажа как живота ми се промени благодарение на него.