Guilty without Fault (bxb)

53

°•3 години по-късно•°

Завършихме.

Стана каквото беше за ставане.

Онази Алекса показа онази снимка на цялото училище. Тормозеха ни известно време, но след това им омръзна и спряха да ни обръщат внимание.

А колкото до онзи Уил. Той все още се навърта наоколо. Стигало се е и до сбивания от страна на Дани. Да, вече го наричам така. От онзи разговор, който проведохме насам го наричам така, въпреки че ми мрънка да го наричам и с някакви лигави прякори.

-Слънчице~ - вратата на стаята ми се отвори и влезе Дани.

-Какво има? - попитах без особен интерес.

Занимавах се с новото си хоби - рисуване. През времето, в което прекарах с Дани, се промених доста. Вече не бях онова мрачно момче, което не виждаше светлото в света.

-Обърни ми малко внимание де~ - измрънка той и застана зад мен, прегръщайки ме в гръб.

Оставих четката настрана и се обърнах към гаджето си.

-Сега кажи какво има. - скръстих ръце и го погледнах на криво.

- Просто исках да прекараме време заедно~ - каза със сладък глас и ме прегърна.

-Такова си бебе. Вече си на 20 и още се държиш така. - скарах му се, а той само се засмя.

През тези години станах по-висок. За жалост и Дани не остана назад, даже напротив. Той отново беше с една глава по-висок от мен.

-Възрастта е само число! - измъмри и се сгуши още повече в мен.

-Къде е Рей? - попитах като го накарах поне да легнем на леглото.

-Каза, че излиза. Май ще се среща с гаджета си. - измрънка, а аз облегнах глава на рамото му.

Да, Рей най-накрая се обвърза. Запознаха се по много интересен начин. Рей разхождаше кучето на съседите и се беше отвеял в облаците.

Сетихте се какво стана, нали? Блъснаха се докато вървяха точно един срещу друг. И двамата са си отнесени.

Той се казва Кайл, но всички го наричат Кай. Рей и Кай = Рай! Постоянно се шегуваме с тях и ги наричаме така.

-Радвам се за него. Те са си един за друг. - затворих очи и се наместих по-удобно върху него.

-И ние сме си един за друг! - той се намуси и ме придърпа в здрава прегръдка.

-Знам, знам. Сега ме пусни да дишам, бебе такова! - ударих го леко по рамото, а той ме пусна смеейкисе.

-Хей, Нат! Кога ще заживеем само двамата? Знаеш, че живея сам, може да дойдеш при мен. Остави Рей и Кай да се забавляват тук.

-Какво имаш в предвид със "забавление"? - погледнах го.

-Така, както ние се забавляваме, коте. - на лицето му се появи онази палава усмивка и се настани отгоре ми.

Нда, все пак го направихме. Този човек взе невинността ми, както и девствеността ми. И то на 1 Април! От тогава не ме оставя намира и иска практически да го правим постоянно!

-Не сега, не съм в настроение. - избутах го от себе си.

-Сега се сърдиш, защото не те оставих да рисуваш, нали? - намръщи се и се изправи в седнало положение на леглото.

-Не, просто искам почивка. Щом си толкова ненаситен си наеми момиче. - скръстих ръце зад главата си и затворих очи.

-Аз съм верен само на теб! А и, само с теб е толкова хубаво.

Да, случвало се е да си наема момиче. Не, той не е лошо гадже. В повечето случай аз ги викам, а той плаща. Просто не искам задника ми да умре, само защото той не може да си държи онова нещо в гащите.

-Благодаря, но бих искал да си усещам задника!

-Е, какъв е проблема? Нося те където поискаш. - започна да упорства.

-Искам да ходя сам, а не да ме носиш постоянно.

-Добре... Ще си държа нещото в гащите... - каза тъжно и въздъхна.

-Благодаря! - казах на висок глас.

-А ще се нанесеш ли при мен? Мооля~ - хвана ръцете си в знак на молба.

-Това не е лесно решение и го знаеш. Ще мислим за това по-късно.

-Кога по-късно? Сега е идеалния момент за този разговор. - той кръстоса ръце.

-Трябва да говоря и с Рей по този въпрос. - и аз се наддигнах в седнало положение.

-Не е нужно. Знаеш, че мога да издържам и двама ни. Не е нужно да работиш, ще можеш да си стоиш вкъщи и да рисуваш цял ден. -звучи изкусително.

-Знаеш, че няма да те оставя само ти да изкарваш пари, нали? Има време докато решим този въпрос. Сега ела, спи ми се. - дръпнах го към мен.

-А, после аз съм бил бебето. - Дани пропълзя до мен и легна до мен.

-Млъкни и ме гушни!

-Слушам и изпълнявам!

Може би все пак съдбата е отредила щастлив край за нашата история...

________________________

Нда, вече се досетихте, нали?
Края на тази история е близо!
Юхуууу~

Дøвũждąнë~