Guilty without Fault (bxb)

52

Денят свърши. С Дàниел се прибирахме, вървяхме отново по нази пътека. И двамата мълчахме, и двамата бяхме умислени, и двамата не обръщахме внимание на нищо.

-Нат, не мисля, че трябва да ѝ се подчиняваме. Какво толкова, ако всички разберат за връската ни? Света ще продължи, нали? - той стисна леко ръта ми.

-Сигурен ли си, че нямаш нищо против всички да те... отхвърлят... - попитах тихо, поглеждайки настрани.

-Нат, ти си най-хубавото нещо в живота ми! Няма да пазволя на една пикла да ми отнеме най-ценното. - той повиши леко тон, спря се на едно място и ме прегърна.

-Радвам се, че мислиш така... Но не искам да проваля живота ти, само заради една глупава връзка...

-Върни си думите назад. - тонът му се промени, а тялото му се стегна.

Погледнах към лицето му. Беше сериозен.

-Какво искаш да кажеш?

-Мислиш връзката ни за глупава и моментна ли? - ръцете му се затегнаха около мен.

-Дàниел, и ти и аз знаем, че връзката ни няма бъдеще. След време ще поискаш да създадеш семейство, аз не мога да го направя. Когато му дойде времето ще се разделим и ще тръгнем по свои си пътища.

-Може и да искам семейство, но ще го създам с теб. Ще си осиновим дете, ще заживеем заедно, като семейство. Обичам те и няма да те оставя! - той постави главата си на рамото ми.

-Ти не знаеш какво значи да обичаш.

-Тогава ме научи... - наддигна главата си и ме погледна. Очите му бяха някак празни.

-Дан-- той ме прекъсна.

Сля устните ни. Задвижи ги нежно и бавно срещу моите. Аз отвърнах. Целувката беше нежна и изпълнена с послания.

Послания като "Обичам те!" или "Няма да те оставя!". Наистина ми се искаше историята ни да бъде като в приказките. Да сме заедно за винаги и да нямаме излишни неприятности.

Да, ама не. Съдбата винаги си играе с хората и ако реши ще ни даде щасливия край, за който желаем.

-Очарователно! - чухме пляскане зад нас и се отделихме.

Погледнахме към източника на звука. Уил... Как го мразя тоя!

-О, да не ви развалих момента? Съжалявам! - не сваляше онази ужасна усмивка от лицето си.