20

658 60 8
                                    

Краят на часовете дойде. През целия ден досаждах на Дàниел да ми каже за какво си е говорил с онези момичета.., но без успех.

-Нат, днес ли беше на психолог? - попита докато вървяхме през двора на училището.

Аз само кимнах и затърсих с поглед колата на брат ми. Чух подсвиркване от клаксона на нечия кола. Обърнах се, това беше колата на брат ми. Отидох до него, а Дàниел ме последва.

-Може ли да дойда с вас? Няма да преча, обещавам! - той се помоли на брат ми. Разбира се, Рей му позволи.

Брат ми седна зад волана, аз до него, а Дàниел беше на задната седалка.

Пътувахме горе-долу половин час, докато най-накрая не стигнахме една болница. Супер, хората си мислят, че съм болен!

След като брат ми паркира, слязохме от колата, качихме се на третия етаж и брат ми почука на кабинет 321.

След около 5 минути чакане вече бях в кабинета.. сам с тази жена...

Беше млада, на около 20-25. Беше с лек грим, носеше червена рокля до коленете и червени токчета. Изглеждаше наистина мила жена.

-Е, Натаниел, бих искала да си говорим на "ти". Ще ми разкажеш ли за проблемите си? Със сигурност има неща, които искаш да споделиш.

-Добре, от къде да започна... Не искам да съм тук. - погледнах я тъпо и скръстих ръце и крака.

-Повечето казват това, но не ме вазприемай като твой враг. Аз съм тук да ти помогна.

-Доста често го чувам. - извъртях очи.

-Да, но аз си разбирам от работата, така че се отпусни и ми разкажи какво се е случило. - въздъхнах и си поех дълбоко въздух.

-Добре...

________________________

Защо главите се получават толкова кратки ;-;

Дøвũждąнë~

Guilty without Fault (bxb)Where stories live. Discover now