Guilty without Fault (bxb)

25

Усетих досадните лъчи на слънцето по лицето си. Не исках да ставам, затова се извъртях на другата страна, от която усещах приятна топлина.

Приближих се още към приятното усещане. Измрънках щом усетих как топлината се опитва да се измъкне, затова я сграпчих.

-Да, добро утро и на теб... - чух дрезгав, сънен глас и веднага отворих очи.

-Какво? - отдръпнах се.

С лице към мен беше Дàниел. Лека усмивка играеше на лицето му.

-Каза ми да не правя странни неща, но точно ти правиш такива... Разочарован съм. - изцъка с език шеговито.

-Млъкни... - обърнах се отново с гръб към него, но сълнчевите лъчи ме заслепиха, затова сложих възглавницата върху главата си.

-Да беше казал, че слънцето ти пречи! Щях да се изместя, ела тук. - след думите му ме придърпа към него и ме завъртя, така че гърбовете ни да бядат срещу слънцето.

-Идиот, пусни ме! - той беше увил ръцете си около мен когато ни завърташе и още не ме беше пуснал.

-Не! Ти си топъл, а на мен ми е студено! - заговори с лигав глас.

-Навън слънце пече, а ти казваш, че ти е студено? Спри с тия глупости. - и един неуспешен опит да се махна от прегръдката му..

-Не! Няма да те пусна! - все още говореше с лигав глас.

Обърнах се с лице към него и го погледнах право в очите. Проблемът беше, че бяхме прекалено близо един до друг.

Устните му бяха леко разтворени. Усещах дъхът му, разбиващ се срещу лицето ми. Очите му бяха оголени, а зениците разширени. Лицето му се бе зачервило чак до ушите. Косата му беше разрошена.

Усетих как се заглеждам прекалено много в лицето му и отместих леко поглед. Почувствах се неловко, изведнъж решителността ми си отиде.

Щях да стана, но усетих ръка на бузата си, която обърна лицето ми отново срещу неговото.

Секунди след това Дàниел слепи устните ни. Бях стъписан, не можех да направя или кажа каквото и да е. Очите ми бяха по-големи и от чинии, докато неговите бяха затворени.

Няколко мига след това, струващи ми се като часове, той се отдръпна от мен. Осъзнавайки какво направи, очите му се разшириха колкото моите и закри устата си с ръката, която до сега беше на бузата ми.

-АЗ СИ ЗНАЕХ!!!! - чу се силен вик от посоката на вратата.

И двамата погледнахме на там. Рей стоеше пред отворената врата с широка усмивка и победоносна физиономия.

-О, извинете, че прекъснах момента! - той се изхили и излезе бързо от стаята ми, като затвори вратата след себе си.

След секунда той отново отвори вратата подавайки главата си.

-И между другото, слизайте за закуска. - усмихна се и отново напусна стаята.

Двамата с Дàниел се спогледахме все още неадекватни от случилото се.

-С-съжалявам! Н-не знам какво ме п-прихвана! З-забрави за това! - заекна и стана от леглото излизайки от стаята.

Бавно станах в седнало положение и допрях пръст до устните си.

-Това... Н-не беше толкова зле...

________________________

Ами да, омръзна ми да чакам и реших най-накрая да действам :')

Дøвũждąнë~