-Трябва да излезеш навън! Не може да се затваряш тук и само да страдаш!
-Остави ме намира, не ми се излиза...
-Трябва да излезеш малко на
слънце! Бял си, приличаш на вампир!-Вампирите са красиви създания...
-Ако не излезеш доброволно ще те накарам насила!
-Успех тогава...
Дàниел се опитваше да изкара Рей от стаята си може-би вече четвърти ден. След погребението той се срина, докато аз бях сравнително добре.
Понеже няколко дни преди смъртта им Рей навърши осемнадесет мога да остана с него и сега той ми е като настойник... Но сега е по-скоро като прилеп заврян в пещерата си.
Беше затъмнил стаята си и беше доста разхвърляна. Хранеше се доста малко и усмивката вече не изгряваше на лицето му. Да си призная, липсва ми дразнещата му черта.
-Рей, знам колко ти е тежко, преминавал съм през мъката ти, Дàниел също. Знаем кое е най-добре за теб, затова спри да бъдеш такова магаре и излез от тази стая! - буквално го изритах през вратата на стаята му и го повлякох с мен по стълбите.
-Д-добре, пусни ме! Прав си, само м-ме пусни! - пуснах качулката му, а той оправи суичъра си -От къде е тая сила, по дяволите?
-А сега излизай и не се върщай до залез слънце! - казах строго, а той изцъка с език.
Обу си обувките, взе ключовете и телефона си и излезе, като не забрави да трясне входната врата.
-Не ми тряскай вратата, че да не ти затряскам главата с нея! - извиках след него.
-Е, ще си добра майка някой ден. - чух шеговития глас на Даниел зад мен.
-Ти да мълчиш! - обърнах се към него и го погледнах на кръв.
-Да, мамо! - той вдигна ръце пред гърдите си в знак, че се предава.
Отидох и седнах на дивана в хола, след секунда и Даниел седна до мен. Затворих очи и подпрях главата си на рамото му.
-Добре ли си? - чух загрижения му глас.
-Добре съм, само ми трябва малка почивка... - измрънках и в замяна получих лек кикот.
Той ни извъртя, така че да сме в легнали позиции на дивана, а аз бях върху него с лице, заровено в гърдите му.
-Тогава си почини колкото е нужно. - целуна ме по косата и погали гърба ми.
Под действията му неусетно заспах върху него...
______________________________
Постарах се да е по-дълга... Ама май не се получи 😅
Дøвũждąнë~
YOU ARE READING
Guilty without Fault (bxb)
Short Story"Всяка сутрин се събуждам с онова чувство на вина, без да знам защо." Аз съм Натаниел и в тази история ще ти разкажа как живота ми се промени благодарение на него.