С Рей станахме веднага, а родителите ни влязоха в хола.
-Кой е този? - веднага попита баща ни.
-Той е-
-Теб не съм те питал! - прекъсна ме той и погледна към брат ми.
-Ъм... Той е мой приятел и понеже валеше, когато се връщахме от училище, му предложих да остане у нас, докато спре.
-Добре момчета, забавлявайте се, а ти Натаниел! Качвай се в стаята си и не ги дразни!
Нямах право на избор, затова тръгнах към стълбите.
-Със съпруга ми ще ви оставим, за да си починем, а вие бъдете тихи, нали?
Чух преди да затворя вратата на стаята си. Легнах на леглото и махнах очилата си, като се загледах в белия цвят на тавана.
След минута-две тишина чух почукване на вратата си.
-Влез! - казах, като сложих обратно очилата си, и вратата се отвори, като от там влязоха Рей, носещ купа с бисквити, и Дàниел.
-Донесох бисквитки~ - усмихна се Рей и седнаха с Дàниел до леглото ми.
-Защо не ме оставите сам и не отидете долу? - попитах мрънкайки.
-Няма начин да те оставя сам! Сега си вземи бисквитка! - Дàниел натъпка една бисквита в устата ми.
-Изяж я! Прекарах час да ги приготвям! - скара се Рей и все пак я изядох.
-Хубави са... - промърморих тихо, но се надявах да не са ме чули...
-Да, Рей е много добър в готвенето! - усмихна се Дàниел и взе още една бисквитка от купата.
Чувствам се по-добре когато го виждам усмихнат, но не знам защо. Може би ми напомня прекалено много за нея...
-Какво има? - попита той. Сега забелязах, че го гледам и бързо отместиха поглед към брат ми, който ме гледаше с подла усмивка.
-Нищо...
-Е, Дани, какво мислиш за Нат? - попита Рей като сложи лакътя си на леглото и подпря главата си, като погледна към ядящия бисквити Дàниел.
-Мисля, че е преживял много и има нужда от помощ. От както го познавам не съм го виждал да се усмихва и слуша депресарска музика!
-Познаваме се от днес...
-Според теб трябва ли да отиде на психолог? - попита отново брат ми.
-Определено! Ако трябва и аз ще дойда с него! - Дàниел се качи на леглото и започна да ме прегръща.
-Дàниел! Пусни ме! - започнах да се дърпам, но той седна на корема ми и продължи с прегръдките.
-Няма начин! Ти си ми приятел и ще се опитам да ти помогна! - спрях да се боря и просто се предадох.
Точно от това имах нужда в изминалата година - прегръдка. Поставих ръцете си на гърба му и стиснах блузата, като позволих на сълзите си да намокрят рамото му.
-Ще съм до теб... - прошепна в ухото ми като хватката му се затегна, а аз киминах.
_________________________
Лааал 😍
Това започна да става много сладникаво 😂Та, известно време няма да съм активна в Wattpad 😅
Дøвũждąнë~
YOU ARE READING
Guilty without Fault (bxb)
Short Story"Всяка сутрин се събуждам с онова чувство на вина, без да знам защо." Аз съм Натаниел и в тази история ще ти разкажа как живота ми се промени благодарение на него.