Guilty without Fault (bxb)

12

На следващият ден, сутринта ми протече както обикновено.

Тъкмо седнах на чина си, когато вратата се отвори. От там влезе Дàниел. Щом ме видя той се усмихна.

-Добро утро, Нат! - седна до мен и свали раницата си от рамото си.

-Добро да е... - отвърнах и тръгнах да си слагам слушалките, но той ми ги взе от ръцете.

-Няма да слушаш тази депресарска музика повече! - гласът му беше доста строг.

Погледнах го на кръв и си взех слушалките от ръцете му.

-Не ми казвай какво да правя! - изръмжах тихо.

-Правя го за твое добро! - оправда се той.

-Аз съм добре, не се тревожи за мен. Трябва да се грижиш за себе си... - измрънках и погледнах през прозореца.

-Ти си ми приятел, грижа ме е за теб. И трябва да се научиш да показваш емоциите си... Както вчера. - обърнах се към него. Беше със затворени очи и потпираше главата си на дланта си.

Аз кръстосах ръце на чина и зарових главата си в тях, като затворих очи.

Неусетно съм заспал, но се събудих щом чух звънецът, сигнализиращ края на часа.

Протегнах ръце и се прозях, като се облегнах на стола.

-До следващия час, ученици! И си напишете домашните! - каза строго учителката и излезе от стаята.

-Как спа? - попита ме с усмивка Дàниел.

-Защо не ме събуди? - махнах очилата си и разтрих носът си. Не е никак удобно да се спи с очила.

-Изглеждаше уморен.... А и... - промърмори нещо, но не успях да го чуя.

-А и, какво? - попитах като го погледнах.

-Просто изглеждаше сладко докато спиш... - измрънка и прибра учебниците си в раницата.

-Да не ме сваляш? - той като че ли се задави и ме погледна с оголени очи.

-Какво?! - засмях се на реакцията му и ударих леко с длан повърхността на чина.

-Само се шегувах! - той си отдъхна, а аз продължих да се смея, този път по-тихо, защото вече бях привлякъл погледи от съучениците ни.

-Ах ти, шегаджия такъв! - той свъси вежди и разроши косата ми грубо.

-Добре де, извинявай! Спри! - опитах се да разкарам ръката му.

Чу се блъскане по чина и с Дàниел се обърнахме към източника на шума. Пред нас стояха три момичета с видимо престорени усмивки.

-Дани, може ли да поговорим? - попита едното момиче, чиито длани все още бяха върху чина.

-Добре, връщам се след малко Нат! - той стана и ги последва.

Аз кимнах и пооправих малко косата си. Погледнах през прозореца към синьото небе и видях сивите облаци.

-Явно и днес ще вали... - промърморих сам на себе си.

__________________________

АЗ СЕ ЗАВЪРНАХ, ХОРА!

и пак няма да ме има за 2 дена, хихи 😅

Дøвũждąнë~