Денят в училище отново беше скучен... Сега тече и последният ни час - история, и както вчера Дàниел ме беше накарал да препиша плановете.
Danny68
Идваш у нас след
часовете, ясно?Deadnat6
Да, мамоDanny68
Добре <3Deadnat6
<|3Danny68
-_-Прибрах телефона в джоба на якето си и изчаках скучнят час да свърши.
~20 минути по-късно~
Вече вървях към дома на дразнещото същество, което цял ден ми напомняше да отида у тях след училище...
И ето ме, вече съм пред вратата му. Позвънях и майка му ми отвори. Стана горе-долу същото като вчера.
Тя излезе и ме остави сам с Дàниел. Качих се при него заедно с подноса с бисквити и мляко, взех и тетрадката си.
-Наат, ти дойде!
-Ти ме накара, идиот такъв!
-Спокойно, от утре пак съм на училище. Ще те тормозя там. - намигна ми и взе една от бисквитите.
-Утре е петък, нали? - попитах и погледнах към прозореца до леглото му.
-Да, защо питаш? - погледна ме.
-Брат ми е записал час при психолог... - промърмори тихо и облегнах главата си на облегалката на стола, върху който бях седнал.
-И защо не ми каза? Ще дойда с теб! - започна да се вълнува прекалено много.
-Но-
-Без "но"! Ще дойда и това е! - скръсти ръце и ме погледна със сериозен поглед.
-Невъзможен си... - промърморих повече на себе си от колкото на него.
-И аз те обичам, сега си вземи бисквитка.
-Не искам!
-Не съм те питал! - и както вчера, така и днес... Напъха проклетата бисквита в устата ми.
_________________________
Добре де, може би в класа ми не е чак толкова зле 😅
Та, как мина вашият втори учебен ден? 😃
Дøвũждąнë~
YOU ARE READING
Guilty without Fault (bxb)
Short Story"Всяка сутрин се събуждам с онова чувство на вина, без да знам защо." Аз съм Натаниел и в тази история ще ти разкажа как живота ми се промени благодарение на него.