Дàниел все още не пускаше ръката ми. Беше отмъкнал дистанционното и в момента гледахме някаква странна анимация... Не мога да повярвам, че децата харесват това...
-Хей Нат, според теб защо Маринет не може да признае чувствата си към Ейдриън? - попита като погледът му не се отделяше от екрана на телевизора
-От къде да знам, не ме занимавай с глупости! - изсъсках тихо.
-Знаеш ли, в един епизод Маринет целуна Котарака, но тя не знаеше, че това е Ейдриън! - говореше като някое дете, което гледа нови епизоди на любимата си анимация.
-И какво от това? - погледнах го.
-Искаш ли... пак да опитаме? - погледа му се насочи към пода, но на последните думи ме погледна в очите.
Погледнах го така сякаш ме бяха ударили с тиган по главата.
-Ще те разбера, ако не искаш... - надигна се от сегашното си положение.
Иначе се беше излегнал до мен и главата му беше подпряна на рамото ми.
-Не е като да не искам... - прошепнах, повече на себе си, от колкото на него.
Изминаха се няколко мига в тишина докато не усетих как ръката му извърташе лицето ми към него, така че да се погледнем.
Известно време седяхме така - вперили очи един в друг. Черните му, като катран очи... Сякаш може да се изгубиш в мрака, в прегръдката на спокойната нощ.
Лицата ни се приближаваха малко по малко. Можех да усетя дъха му върху устните си.
И тогава се случи. Устите ни се докоснаха. След секунда той задвижи леко устните си, затваряйки очите си.
Аз не знаех какво да правя. Стоях като вкаменен, но в същото време се чувствах така, сякаш летях в облаците.
Той захапа леко долната ми устна, след това прекара езикът си по нея.
Осъзнах се и го избутах от себе си, изтривайки устните си
-Какво си мис- бях прекъснат от действията му.
Той ме събори в легнало положение на дивана. Застана отгоре ми, като хвана ръцете ми и ги закова над главата ми.
-Просто ме следвай. - бяха думите му, преди отново да слепи устните ни заедно.
Опитах се да се измъкна от захвата му, но без успех. Ритах с крака, но той се беше настанил на стомаха ми, ограничавайки движенията ми.
YOU ARE READING
Guilty without Fault (bxb)
Short Story"Всяка сутрин се събуждам с онова чувство на вина, без да знам защо." Аз съм Натаниел и в тази история ще ти разкажа как живота ми се промени благодарение на него.