През целия ден Алекса не беше говорила с нас. Може да се каже, че ни игнорираше, но постоянно усещах погледи върху себе си.
Дàниел се правеше, че нищо не е станало. Денят ни мина като всеки един ден - целувките, прегръдките, всичко! Но не обелваше и думичка за Алекса.
Подлудявам се! Не мога да стоя мирно и да чакам тя да публикува снимката! Трябва да направя нещо! Може би, ако поговорим с нея и разберем какво иска... Не, не! Това е лош план! Но... Ъх, проклятие!
-Хей, Нат! Добре ли си?
Беше голямо междучасие и както всеки един ден с Дàниел останахме в класната стая, отново бяхме сами.
-Притесняваш се заради Алекса и онази снимка, нали? - в отговор аз само кимнах.
-Не се притеснявай, едва ли ще го направи. Просто иска да си поиграе малко с нас, когато й омръзне ще спре с това. - той преметна ръка през раменете ми и ме предърпа към него.
-Надявам се да си прав... - облегнах глава на рамото му.
-Аз винаги съм прав! - той се ухили.
-Освен когато си седнал. - усмивката му веднага бе заместена от една тъпа физиономия. За сметка на това пък, аз се изсмях.
-Много ли ти е смешно? - гласът му беше дълбок и сериозен.
-Да. - отдръпнах се от него и го погледнах в очите. Дам, май нагазих в калта...
-Сега пак ли ти е смешно?! - започна да ме гъделичка, а аз започнах да се смея и гърча в ръцете му.
-С-спри! - опитвах се да махна ръцете му.
-Усмихвай се по-често~ - измънка и ме прегърна.
-Както кажеш, а сега ме пусни! - опитах се да го избутам от мен.
-Не и преди да ми дадеш целувка! - той уви ръцете си около мен по-силно и заби лицето си в рамото ми.
-Искаш да ни хванат отново ли? Ще се целуваме когато сме само двамата! - изшептях.
-И сега сме сами. - той измънка и беше прав... Наистина бяхме сами в стаята.
-Не ми се рискува!
-Е, по-добре рискувай или цял ден няма да те пусна. - той отдели лицето си от рамото ми, само за да ми покаже самодоволната си усмивка.
-Проклет да си...
-Знам, че ме обичаш~ - изчуролика и се усмихна сладко.
Той разхлаби малко хваватката си, така че да мога да го целуна. Е, целунах го по бузата, но пак е целувка.
-Добре де... Но тази вечер ще остана у вас и ще ми се изплатиш!
-Перверзник....
______________________________
Извинявам се, че не публикувах вчера, но не мисля, че вече мога да качвам част всеки ден, въпреки че главите са толкова кратки...
Нда, това означава непостоянни ъпдейти... Ще публикувам повече, когато ми дойде "музата", но за сега ще е така 😅
Дøвũждąнë~
YOU ARE READING
Guilty without Fault (bxb)
Short Story"Всяка сутрин се събуждам с онова чувство на вина, без да знам защо." Аз съм Натаниел и в тази история ще ти разкажа как живота ми се промени благодарение на него.