Guilty without Fault (bxb)

35

Както и сам каза, на сутринта Дàниел дойде и прекарахме целия ден заедно. Обикаляхме навън, отидохме на кино, в увеселителния парк, направихме всичко възможно, за да разведрим поне малко Рей. И колкото и да се опитвахме не видяхме да се усмихва.

Щом слънцето започна да залязва решихме да се прибираме. Даниел щеше да остане с нас за през нощта, съобщи и на майка си, която се върна преди два дни.

-Рей, кога ще се усмихнеш? - попита Даниел, след което седна на дивана, където беше и Рей.

-Казах ви да не се притеснявате за мен. Просто ми трябва време, ясно? - той се усмихна, макар и дооста пресилено.

-Как искаш да не се притеснявам за теб?  Та ти си ми като брат! - почти изкрещя последната част и го прегърна.

Аз стоях отстрани и им се радвах. Да, Рей все още си изглеждаше леко депресиран, но се подобряваше малко по малко. Радвам се, че всичко започва да се подрежда.

-Хей, вечерята е готова. - провикнах се и тримата отидохме в кухнята. Седнахме около масата и започнахме да се храним в тишина на фона на телевизора, който се чуваше от хола.

След като приключихме измих чиниите, а Дани и Рей се върнаха в хола, гледайки някакъв екшън сериал. След като приключих с чиниите се присъединих към тях.

-Хей, искате ли да играем на нещо? Скучно ми е... - проплака Даниел, като се отпусна още повече на мястото си на дивана.

-Какво предлагаш? - попита, не толкова заинтересувано, Рей и погледна към него. 

-Ами... Истина или предизвикателство? - предложи неуверено.

-Да не си дете? - попита саркастично брат ми.

-По-добра идея ли имаш, г-н Пораснал? - попита сърдито и Даниел.  

След малко повечко спорове се съгласихме да играем на това. Изключихме телевизора и Даниел започна.

-Рей, истина или предизвикателство? 

-Истина.

-Наистина ли си все още девствен?

-Разбира се, че не. Не съм като вас, невинни душички. - игрива усмивка се показа на лицето му и погледна ту мен, ту него. 

-Както и да е...  Продължи! - и двамата с Дани се изчервихме и го подканихме да продължи.

-Добре тогава, малко братче, какво избираш? 

-Истина...

-Наистина ли все още не сте се целунали както трябва с Даниел? - той скръсти ръце и се облегна на дивана.

-Ц-целували сме се... - промърморих и вперих поглед в пода.

-Браво на вас! Минали сте на следващото стъпало във връзката си. - той започна да ръкопляска с прекалено сладка усмивка.

-Защо си губя времето с вас, по дяволите? - станах от дивана и протегнах ръце.

-Чакай де, къде отиваш? Тъкмо стана интересно.  - каза Рей, но аз вече се изкачвах по стълбите към горния етаж. 

-Ще си взема душ, вие си играйте колкото искате. - влязох в банята и заключих след себе си.

_________________________

Tova se poluchi mnogo skuchno :')

Дøвũждąнë~