Guilty without Fault (bxb)

23

-Нат, котенце, тук съм! - веселият глас на Дàниел огласи стаята щом отвори вратата на стаята ми и влезе.

-Не са ли те учили първо да чукаш? - изсъсках и го погледнах с присвити очи.

-Ама... Навън слънце пече, а ти си се увил с това одеало! Става ми горещо само като те гледам. - той се приближи и седна на леглото до мен.

Придърпах одеалото по-близо около себе си. Само очите ми бяха открити и наблюдавах внимателно всяка негова стъпка.

-Излез! - изсъсках отново.

-Не, дойдох да видя дали тайно не си хибрид и няма да мръдна докато не се уверя, че си поне 97% човек!

-Онова беше само шега, идиот! - повиших леко тон.

-От къде мога да съм сигурен? - повдигна вежди.

-По дяволите, излез, за да се облека! - повиших тон.

-Защо? И двамата сме мъже, няма какво да криеш, освен котешката си опашка!

-Идиот такъв, разкарай се от стаята ми! - изритах го от леглото и той падна на земята.

-Добре де, добре! Ще изляза, котка такава! - стана и тръгна към вратата, търкайки задника си.

Веднага щом затвори вратата зад себе си скочих и си облякох първото нещо, което намерих - черен суичър и черни дънки... Нищо ново, все е черно.

-Готов или не, аз идвам! - изпя Дàниел с влизането си. Беше покрил очите си с ръка и щом затвори вратата я махна от лицето си.

-Перверзник... - измрънках и се метнах отново на леглото.

-Не съм! Просто нямаше смисъл да излизам. И двамата сме мъже, няма какво да крием един от друг. - седна на леглото до мен с кръстосани ръце.

-И онова с котката беше тъпа шега. Не идвай до нас заради това... - зарових глава във възглавницата.

-Знам, че беше шега, тъпчо. - получих лек юмрук по главата.

-Тогава защо, по дяволите, ме събуди толкова рано и дойде до нас? - погледнах го на кръв, като половината ми лице все още беше заровено във възглавницата.

-Трябваше ми причина, за да мога да те видя. - усмивката му... Напомня ми толкова много на нейната...

Стига! Спри да мислиш за нея! Тя е минало! Концентрирай се в бъдещето, идиот такъв! скарах се на себе си на ум.

-Идиот.. - отново зарових глава във възглавницата си, а той продължи да се усмихва.

__________________________

Май ми става навик да забравям да актуализирвам, а 😅

И.. май няма да се отървем от късите глави, а? 😅😅

Ами.. няма какво друго да кажа освен:

Дøвũждąнë~