Часовете започнаха. Отново бях сам на чина. Нямаше, кой да ми досажда, навън времето беше топло и прекалено слънчево.
От скука реших да препиша това от дъската... Не! Не е заради онзи досадник! Просто от скука!
Започнах да пиша... Лал, дори не знаех, че имаме такъв материал. Всичко е толкова... скучно.
Часът мина доста бавно... Но поне сега е междучасието. Излегнах се на чина и затворих очи.
По едно време чина се разтресе заедно с шум от блъскане.
-Какво, по- - спрях по средата на думите си. Пред мен стояха трети момичета от вчера.
-Къде е Даниел? - попита направо момичето, чиито длани все още бяха на чина.
-Болен е. - отвърнах просто и подпрях главата си на длънта си, а лакътя ми беше на дървената повърхност.
-А, ти от къде знаеш? - попита ме момичето от лявата страна, на тази, която беше готова да ме убие с поглед.
-Длъжен ли съм са ви казвам? Сега се разкарайте, прилошава ми само като ви гледам. - обърнах поглед към хората вървящи по двора на училището.
-Как смееш, ти малък-
-Остави го, не си заслужава. - чух отдалечаващите им стъпки.
Да, не си заслужава да се занимавате с мен, но въпреки това, онова дразнещо същество не ме оставя намира!
Danny68
Хей Нат
Как върви в училище
Записваш плановете налиDeadnat6
Ти няма ли да ме оставиш
намира
И да, пиша
Освен това момичетата от
вчера те търсехаDanny68
И ти какво им казаDeadnat6
Че си болен
после ги разкарахDanny68
Е не бъди груб с тях деDeadnat6
Не ми казвай какво
да правяDanny68
Добре господин НедостъпенDeadnat6
Не виждам нищо
лошо в товаDanny68
Как ще си намериш приятелка
с това отношение
Бъди по-мил към
момичетатаDeadnat6
Не искам да говорим
по тази тема...Danny68
Но все някога ще се наложиDeadnat6
НЕ ИСКАМ ДА ГОВОРИМ
ПО ТАЗИ ТЕМА
Колко по-ясно да ти го
напишаDanny68
Добре де
Но ми донеси плановете
след училищеОставих телефона под чина си и в този момент удари звънецът, сигнализиращ краят на междучасието и началото на следващият скучен час.
_____________________
Защото ни е последният ден преди училище 😥
И защото РейРей иска 😉
Късмет! 😣
Дøвũждąнë~
YOU ARE READING
Guilty without Fault (bxb)
Short Story"Всяка сутрин се събуждам с онова чувство на вина, без да знам защо." Аз съм Натаниел и в тази история ще ти разкажа как живота ми се промени благодарение на него.