Guilty without Fault (bxb)

29

-иел! Натаниел! - усетих разтърсване и отворих очи. Дàниел ме разтърсваше и викаше името ми.

-Ставай вече, направих обяд. - той ме разтърси за последно и се отдръпна.

-Не съм гладен, остави ме да спя. - отново забих лице във възглавницата.

-Няма да стане! Ще ядеш и точка! - отново ме раздърпа.

-Остави ме! - прегърнах възглавницата и забих лице в нея.

Той започна да ме дърпа, а аз се опитвах с все сила да се задържа на леглото. Накрая паднах на пода и си ударих главата, а той се заливаше от смях.

-Смешно ли ти е? - изсъсках докато си търках удареното място.

-Много! - той продължи да се хили и се хвана за корема.

Взех възглавницата, която беше още на леглото, и я хвърлих по Дàниел. Възглавницата го удари по главата и смехът му секна. За сметка на това пък аз се разсмях.

-Прав си, смешно е! - погледнах го през смях.

-Обяда е готов. Ще идваш или трябва да те влача? - тонът му беше мъртвешки сериозен.

-Идвам, идвам... - измрънках, след като се успокоих от смеха.

Двамата слязохме долу и се настанихме на масата. Храненето мина доста тихо. Чуваше се само шумът от приборите.

След като се нахранихме измихме заедно чиниите и седнахме отново на дивана в хола пред телевизора.

-Реши ли как ще ми отговориш? - изведнъж от нищото попита.

-За какво говориш? - много добре знаех за какво говори.

-Какви са чувствата ти към мен? Харесваш ли ме? - погледите ни се заключиха.

Отместих погледа си настрани, прегръщайки тежката буца в гърлото си.

-Отговори ми Натаниел! - гласът му беше толкова властен, строг, доминантен...

Пробиха ме тръпки от ниския му тембър, това ме накара да го погледна отново.

-Аз... Не съм сигурен... - усетих нова вълна от топлина да минава през лицето ми.

-Добре, тогава ще проведем един експеримент. - той въздъхна щом разбра, че няма да отговоря по друг начин.

Той постави палеца и показалеца си на брадичката ми, като повдигна главата ми. Слепи устните ни за трети път днес и веднага пъхна езика си в устата ми.

Опитах се да се отдръпна, но той уви свободната си ръка около кръста ми и ме приближи към себе си.

Съпротивата беше безмислена. Оставих се в ръцете му и се наслаждавах на този момент. Задвижих езика си заедно с неговия.

Поставих ръце на раменете му и се приближих повече към тялото му. Ръката му, която до преди малко беше на лицето ми, вече беше на бедрото ми.

Отделихме се щом нуждата за въздух стана прекалено голяма. Допряхме челата си едно в друго и дишахме тежко един срещу друг.

-Разбрах отговора Нат. - той се усмихна хлапашки -И аз те обичам!

________________________

Май късните ъпдейти ми станаха специалитет...

Дøвũждąнë~