44

551 53 20
                                    

-И ти ли виждаш това, което и аз? - попита Дани. И двамата стояхме на прага на стаята в шок от това пред очите ни.

-Събери ги! - казах строго и започнах да събирам снимките, Даниел също.

След минута-две бяхме премахнали всички. Отдъхнах си щом ги натъпках в раницата си, за да не ги види някой.

-Е, явно сряда няма да ни върви... - измърмори Дани и седна до мен на чина.

-Да, значи не съм си въобразявал... - измърморих, а Даниел ме погледна.

-За какво говориш?

-Нали миналата седмица ме накара да те церуна? - седнах до него и го погледнах.

-Ей, не съм те карал! - измрънка и удари леко с юмрук по чина.

-Както и да е, тогава сякаш чух как някой отвори вратата. Сигурно тогава някой ни е видял и снимал.

-Добре, сигурно си прав... Е, махнахме всички снимки, сега може да си отдъхнем. - той се усмихна леко.

-Имам лошо предчувствие...

-Ти винаги имаш лошо предчувствие! - измрънка и тупна главата си на чина.

-И винаги е вярно! Помниш ли, когато бяхме у вас и ти падна от леглото? Тогава също имах лошо предчувствие! - той се засмя когато започнах да обяснявам.

-Добре, сладурче, успокой се! Почини си малко и спри да мислиш лоши неща. - той ми разроши косата, а аз се опитах да разкарам ръката му от мен.

-Ще се случи нещо лошо! - казах отново, но малко по-силно.

-Ще го мислим когато се случи, сега си почини! - той отново си тупна главата на чина.

-Добре... - и аз се излегнах на чина.

След няколко безценни мига на спокойствие вратата се отвори. Надигнах се, за да видя кой влезе... Можете ли да познаете кой е? Е, не е Уил... Беше онова момиче, с което Дàниел беше говорил.

-Хереса ли ви малката ми изненада? - попита с усмивка и остави нещата си на чина си.

Значи е била тя? Защо, по дяволите, го е направила?

-Казах ти да ни оставиш намира, нали?! - Дàниел се изправи и изсъска към нея.

-А, аз ти казах, че ще разбера кое е момичето, заради което не мога да те имам. Е, в този случай е момче... Каква жалка гледка. - тя се засмя.

-Не го обиждай! - извика и удари повърхността на чина.

-Хей, успокой се... - изправих се до него и сложих ръката си на рамото му.

-О, двамата гейчете се защитават? Колко сладко! - онова момиче- поправка! Онова нещо отново се засмя.

-Просто я игнорирай... - прошепнах на Дани и той започна да се успокоява.

-Може и да ме игнорирате, но ще ви бъде много трудно, когато цялото училище разбере!

-КАКВО?! - извикахме аз и Дàниел в един глас.

_______________________________

¿Получава ли се?
¿Харесва ли ви?
¿Не? ¿Да?

Дøвũждąнë~

Guilty without Fault (bxb)Where stories live. Discover now