Guilty without Fault (bxb)

6

И днес родителите ни ги нямаше, а Рей ме чакаше в коридора... Какво ли си мисли?

-Кой беше този, с който се прибираше? - о, чудесно... Сега ще ми играе ролята на загрижена майка.

-Досаден съученик, нов е. - събух се и го подминах, изкачвайки стълбите, за да вляза в стаята си.

-Нат! Слез да поговорим! - нямаше и 10 минути от както се излегнах на леглото и брат ми ме повика от долния етаж.

Влязох в хола и се настаних на дивана до него.

-Знам, че днес е тежък ден за теб откакто-

-Не изричай името ѝ! - прекъснах го грубо, като леко повиших тон.

-От както тя си замина, но мисля, че трябва да продължиш напред. Трябва да излезеш от тази депресия или поне да отидеш на психолог. Трябва да поговориш с някой.

-Напълно добре съм си. Не се нуждая от психолог и не съм в депресия. - отговорих, този път с нормален тон.

-Тогава защо имаш тези? - той грабна ръката ми и дръпна ръкава на черната ми горница нагоре, разкривайки всичките рани, които си бях причинил.

-Това е моят начин да се справя с болката. - дръпнах ръката си от захвата му и придърпах ръкава, прикривайки отново белезите.

-Това не е начин да се справиш с болката, а да избягаш от истината! Трябва да посетиш психолог и още утре ще те заведа лично до там! - не исках да слушам повече глупости, затова обух набързо кецовете си и излязох.

Днес е годишнината... Трябва да отида до гробът ѝ...

___________________________

Така~
Дано не те отегчих 😅

Дøвũждąнë~