Guilty without Fault (bxb)

19

Днес е петък - денят на страшният Съд! Дам, нямам особено голямо желание да стана от леглото...

И все пак нахалните лъчи на слънцето ме накараха...    Станах и се приготвих за тръгване към сградата, в която трябва да прекарам няколко часа - Адът, или по-известен като училището...

Отидох в кухнята за "закуска", поздравих родителите си и преди да изляза Рей ми напомни, че той ще ме вземе.

По пътя изядох ябълката. В класната стая отново беше празно, но не за дълго...

Онзи досадник връхлетя в стаята с гръм и трясък. Боквално! Отвори вратата, а тя се удари в стената.

-Нат, тук съм! - изкрещя с все сила и дотича до мен.

-По-тихо, идиот такъв! - ударих му плесница през врата.

-Ох! - измрънкна и си разтри удареното място.

Той седна до мен и ме прегърна... Доста силно...

-Повече няма да те оставям! Липсваше ми! - изписка и ме пусна.

-Вчера се видяхме, идиот.. - ударих го леко по рамото.

Докато се усетя стаята беше почти пълна и.. онези три момичета отново са тук.

-Е, Дани? Имаш ли отговори за въпросите ми? - попита с фалшива усмивка.

-Да, имам, първо-остави ме намира. Второ-не те харесвам. И трето-вече си имам човек. - той заговори със сериозен тон. Това е рядко явление.

-О, и коя е касметлийката? - попита момичето отляво.

-Не съм длъжен да ви казвам, сега се разкарайте. - той се извъртя към мен и подпря главата си на дланта си.

-Ъгх, добре! Но няма да се предам, докато не разбера коя е! - трите си тръгнаха и веднага усмивката на Дàниел се върна.

-И.. за какво става дума? - любопитството надделява.

-Не е важно! - щях да продължа да настоявам, ако часът не беше започнал.

___________________

И..  просто, късмет в училище (^_^°)

Дøвũждąнë~