Guilty without Fault (bxb)

24

Прекарахме цялата събота заедно. Този досадник беше като пиявица, залепена за мен и изпиваща кръвта ми.

Бяхме излезли навън и обикаляхме по улиците. Минахме покрай един магазин с бонбони и идиота реши да се прави на дете. Взе си от онези дъгисти карнавални близалки.

След това отидохме в парка. Там игра с малките деца, а аз просто седях на една пейка и го наблюдавах, редом с родителите на децата. Чувствах се като детегледач...

После минахме покрай продавач на захарен памук. Той си взе розов, а покрай пейката на която бяхме мина възрастна жена с куче. Да, той го галеше цели 15 минути...

След това прекарахме няколко часа в тях. Майка му каза, че имала работа в съседния град и няма да я има за няколко дни. Двамата решиха, че това бебе ще спи у нас.

Задачата да съобщим на родителите си се падна на Рей. Каза им, че Дàниел му е близък приятел и родителите му патуват за няколко дни.

Разбира се, те се съгласиха. В момента бяхме на масата. Обикновенно се храня отделно от тях, но заради Дàниел вечеряхме като семейство.

-Е, Дàниел? Харесва ли ти тук? - заговори майка ми с нежен глас. Не съм чувал този глас от както бях малък...

-Да, госпожо! Тук се чувствам като у дома. - той се усмихна и изяде още едно пърче от рулото стефани на майка ми.

-Предлагам да спиш в стаята на Натаниел, а той ще остане на дивана. - каза баща ми без дори да ме погледне.

-Няма нужда, ще се разберем. - Дàниел се усмихна и ме погледна.

Аз просто кимнах и продължихме с вечерята, разбира се, имаше и няколко безмислени разговори, в които не участвах.

След като родителите ни се оттеглиха за нощта, аз, брат ми и Дàниел останахме да гледаме някой страшен филм.

Към 01:30 вече решихме да си лягаме. Рей влезе в своята си стая, а аз трябваше да се бия с Дàниел, за да решим кой да е на леглото.

-Стаята си е моя, леглото също. Ти спи на пода! - казах твърдо.

-Аз съм ти гост! На земята ли ще ме оставиш? - попита с жален тон.

-Да. - кимнах.

-Защо просто не си споделим леглото? За теб е едната половина за мен другата. - вече ми се спи прекалено много, за да мисля.

-Просто.. остави ме да спя, ясно? - отидох до банята да си измия зъбите.

Когато се върнах Дàниел вече беше легнал. Изгасиха лампата и легнах с гръб към него.

-Ъм... Нат, з-защо си гол? - попита в тъмното.

-Не съм гол, обичам да спя по бельо, но заради теб съм по къси гащи. (мале хд)

-Поласкан съм. - чух лек смях и усетих как гърба му се докосва до моя.

-И не прави нищо странно докато спя, перверзник такъв... - изсъсках и затворих очи.

-Няма, спокойно. Лека нощ Нат!

-Лека... Дани...

_____________________________

Дøвũждąнë~