Guilty without Fault (bxb)

3

С отварянето на вратата ме удари миризмана на пържени яйца. Понеже родителите ни са наработа, оставаше само Рей.

Сабух тихо обувките си и тръгнах към стълбите.

-Нат, ела да хапнеш! - знаех си, че ще ме накара да ям... От загобата на онзи човек насам просто нямам апетит.

Влязох в кухнята. Седнах на масата и Рей остави чинията пред мен.

-Няма да станеш преди да изядеш всичко! - каза той и седна срещу мен, започвайки да се храни.

Аз само ръчках яйцата с вилицата. Нищо лично яйца, просто не съм гладен... Явно брат ми забеляза, че убивам храната си и прекъсна така "забавното" ми занимание.

-Няма да станат по-мъртви, така че ги изяж. - вдигнах поглед към него. - Изяж поне едното. - мразя да ме гледа с неговите умолителни очи, затова се примирих със съдбата си...

С всяка хапка имах чувството, че ще повърна, но веднага щом и последното парче от яйцето беше в устата ми станах и хукнах нагоре, взимайки раницата си с мен.

Слава богу, яйцето не си проправи път обратно по хранопровода ми, а си остана в стомаха. Наистина обичам брат си и знам, че го прави защото го е грижа за мен, но.... Просто но...

Оставих раницата си на леглото и се отправих към банята за един бърз душ, като оставих очилата си на бюрото.

Върнах се в стаята си. Облякох си една широка тениска и анцуг. Метнах една хавлия на раменете си, заради мократа ми коса, сложих очилата си отново и се загледах през отворения прозорец срещу бюрото ми.

-Липсваш ми.... - прошепнах тихо, но достатъчно силно, за да може вятъра да отнесе думите ми.

Още имам надежди, че тя ме гледа и пази от това да не направя някоя глупост, но е толкова трудно да живея без нея....

________________________

Още малко и интересното ще започне, имай търпение :)

Дøвũждąнë~