-Знаеш, че не е нужно да ги миеш, нали? Аз щях да го направя. - подпрях главата си на дланта си, като погледнах гърба му.
-Аз ще го направя, не се тревожи. - въздъхнах и станах от мястото си, като застанах до него.
Подпрях гърба си на шкафа до мивката и го погледнах. Той се бе засредоточил към чиниите, тоест избягваше погледа ми.
-Как се чувстваш? - попитах като не отделих поглед от лицето му.
-К-какво? - той ме погледна в очите и остави чиниите за момент.
-За целувката. Хареса ли ти? - той отново се зае със съдовете.
-Д-да, предполагам... - лицето му стана по-червено.
-Значи ти е харесало? - в отговор той ми кимна. -Тогава защо съжаляваш?
-Защото на теб не ти хареса... - въздъхна преди да ми отговори и постави последната измита чиния в шкафа.
-От къде може да си сигурен? - погледнах на страни. Бях сигурен, че ме погледна.
-Хареса ли ти? - несигурността в гласът му сякаш се изпари.
-Не беше зле... - измърморих повече на себе си, от колкото на него.
-Наистина ли? - той ме хвана за рамената, като ме разтресе леко с лека усмивка.
Кимнах като го погледнах. Очите му сякаш сияеха. Беше готов да изпищи като гимназистка, която е разбрала, че момчето, което харесва я е споменал пред приятелите си.
-И защо изобщо ме целуна?
-Ами... Не знам, просто чувствах, че трябва да го направя... - той се засмя нервно.
-Ясно... - отново погледнах настрани, усещайки горещина в лицето си.
-Нат, ти се изчерви~ - той се засмя леко.
Постави ръката си на лицето ми, като погали бузата ми с палец. Изтръпнах при действието му и го погледнах.
-Изглеждаш сладко, когато се изчервяваш! - той се усмихна.
-Млъкни! - избутах го от мен и тръгнах към дивана в хола.
-Все още се изчервяваш! - той ме последва.
-Остави ме! - седнах на дивана и пуснах телевизора, който беше точно до прозореца.
-Не, искам да съм с теб! - изхленчи и седна до мен.
Хвана ръката ми и се облегна на рамото ми. Приличаше на малко дете, молещо майка си да му даде бонбон...
-Идиот, пусни ме! - опитах се да издърпам ръката си от захвата му.
-Не! - каза с онзи лигав глас.
-Ъгх... Мамка му... - изпсувах тихо и се облегнах назад.
Явно няма да се отърва скоро от него. И на всичкото отгоре Рей ме остави сам с това дете!
Ще си плати за тази грешка!
_______________________
Усещам как книгата започва да се проваля...
Идеите ти са добре дошли, моите вече се изчерпаха...
Затова и публикувам мнооого по-късно....
Дøвũждąнë~
YOU ARE READING
Guilty without Fault (bxb)
Short Story"Всяка сутрин се събуждам с онова чувство на вина, без да знам защо." Аз съм Натаниел и в тази история ще ти разкажа как живота ми се промени благодарение на него.