В момента бяхме в едно кафене близо до гробищата. Помня, че тя обичаше това кафене...
-Какво ще поръчате? - попита сервитьорът. И двамата си поръчахме просто вода.
-Какво правеше там? - веднага след като сервитьорът си тръгна, Дàниел започна с въпросите.
-Реших да ѝ подаря букет от любимите ѝ цветя...заради годишнината от...смъртта... - говорех тихо, не ми останаха повече сили, днес беше прекалено емоционално натоварен ден.
-Каква беше връзката ти с нея? - погледнах го, той също беше видимо съсипан.
-Приятелството ни беше прекалено силно, но не можехме да бъдем заедно.... - говорех направо и без заобикалки, но каква беше неговата връзка с нея?
-Толкова ми липсва...
-Каква беше...връзката ви? - той ме погледна за миг и отново върна погледа си на чашата с вода пред него, която дойде преди минута.
-Ние бяхме семейство... Тя беше моя сестра, но родителите ни се разведоха... Трябваше да замина с баща ни... - той отново заплака тихо.
-Моите съболезнования... - той кимна и продължи да трие сълзите си.
-Ела с мен! - не издържах да го гледам така, може и да е досадник, но в момента има нужда от подкрепа точно колкото и мен.
Платих и го дръпнах за ръката. Излязохме от заведението и го задърпах с мен до най-близката изоставена сграда, за която знам.
Веднага щом влязохме го прегърнах. Исках да го прегърна, исках да бъда прегърнат... И двамата се нуждаехме от подкрепа.
Предадох се на сълзите, той също. Свлякох се по стената, а той седеше в ръцете ми и плачеше.
-Благодаря ти, че си бил с нея до последно! Благодаря ти, че си до мен! - прошепна той.
__________________________
Ами... Лал... Не очаквах точно това да стане, ама каквото - такова 😐
Дøвũждąнë~
YOU ARE READING
Guilty without Fault (bxb)
Short Story"Всяка сутрин се събуждам с онова чувство на вина, без да знам защо." Аз съм Натаниел и в тази история ще ти разкажа как живота ми се промени благодарение на него.
