Guilty without Fault (bxb)

26

След като се преобух с анцуг и някаква тениска слязох долу. Всички бяха на масата и ядоха палачинки.

-Добро утро... - казах тихо и седнах до Дàниел, който се отмести малко по-далеч от мен.

Не получих отговор от никой. На масата цареше тишина - нещо необичайно, когато имаме гости.

-Как спа Дàниел? - майка ми разчупи тази неловка тишина.

-Нямаше проблеми, с Нат си разделихме леглото. - усмихна се на майка ми и отпи от портокаловия сок.

-Ясно... - отвърна майка ми и отново ни налегна тишина.

-Днес на работа ли сте? - попита Рей разчупвайки отново тишината.

-Да, ще се върнем утре вечер. - отговори баща ми и стана от масата, оставяйки чинията си в мивката.

-Ние ще тръгваме. Рей, ти командваш. И умната, ясна ли съм? - Каза майка ми, обличайки якето си.

-Да, мамо. - отговори Рей и се усмихна.

След около 10 минути аз, Рей и Дàниел останахме сами в къщата.

-И така... - Рей кръстоса крака и се обърна към нас - да има да ми кажете нещо?

-Не. - отговорих и продължих да се храня с палачинки с шоколадов пълнеж.

-О, стига Нат! Та вие двамцата се целунахте, а ти се държиш сякаш нищо не е станало! Защо така? - понякога брат ми се държи като ученичка...

-Дàниел ми каза да забравя за случилото се. - погледнах към прозореца, наистина е ветровито...

-И ти просто така ще забравиш? Това беше целувка! Не може да забравиш толкова лесно за нещо подобно! - той започна да крещи и размахва ръце.

-Той ми каза да забравя и аз ще забравя, ясно? - и аз повиших леко тона.

-Дани не е имал това в предвид! Нали? - той се обърна, за да погледне Дàниел.

-Не знам, всичко стана прекалено бързо... - той се почеса зад врата.

-Ама хареса ли ти? - попита Рей с нетърпение.

-Ами...

-Добре, разбирам! Трябва ви малко време да го усмислите и да поговорите насаме, нали? -Рей се подсмихна.

-Какво си намислил? - погледнах го преценяващо.

-О, нищо лошо! Просто ще ви оставя сами за малко. Да си поговорите, да се изясните, това-онова. - той тръгна да става.

-Нали трябваше да отговаряш за нас? - попита Дàниел с повдигнати вежди.

-Затова ще ви дам някои правила! 1 - не чупете нищо. 2 - не канете гости. 3 - стойте постоянно заедно и 4 - не мачкайте чаршафите!

-Да не мачкаме чаршафите ли? Какво имаш в предвид? - не, не блафирам. Не знам какво значи.

-О, не се прави на ударен! Искам да кажа, да не се изчукате докато сте сами.

-По-добре бягай докато можеш... - процедих през зъби.

-Ще се върна утре сутринта! Пазете се! - той се усмихна и изхвърча от къщата.

Погледнах към Дàниел, който не беше казал и думичка. Лицето му беше порозовяло, очите му бяха упулени и гледаше в нищото.

Щракнах с пръсти пред лицето му и той като по команда се съвзе, като подскочи леко на стола.

-С-съжалявам! - той стана и взе празните чинии от масата. Постави ги в мивката и започна да ги мие една по една.

____________________

Wattpad обича да трие глави :')

Дøвũждąнë~