Guilty without Fault (bxb)

30

Събудих се от досадната аларма, настроена за 06:15. Побързах да я изключа, за да не събуди Дàниел.

След като я изключих се отпуснах отново. Изтръпнах щом усетих ръце да се увиват около тялото ми.

-Добро утро и на теб... - съненият му глас прозвъня в ушите ми.

-Добро да е... - обърнах се с лице към него.

Очите му бяха затворени, дишаше леко през разтворените си устни, а косата му стърчеше навсякъде.

-Ставай вече! - сръчках го в ребрата.

Той издаде недоволен звук и ме придърпа още към себе си, заравяйки главата си в косата ми.

-Искам да спим още! - измрънка. Той веднага затегна хватката си около тялото ми щом се опитах да се измъкна.

-Днес сме на училище. Трябва да ставаме. - измърморих и пак го сръчках.

-Добре де! Само спри да ме ръчкаш! - той повиши леко тон и ме пусна.

Изправи се в седнало положение и потъпка очите си, след това се прозя.

-Ама защо ме събуди толкова рано?! 06:30 е! - той измрънка.

-Млъквай и ставай! - издърпаха одеялото от ръцете му.

-Предполага се, че сега трябва да се държиш по-мило с мен... - измрънка и се протегна, след като вече стана от леглото.

-Мечтай си! - изсъсках и си облякох нещо набъздо. - закуската ще е готова до десет минути.

И половин час по-късно вече вървяхме към училището един до друг, с хванати ръце и преплетени пръсти.

Добре, че няма много  хора толкова рано...

____________________________

Петък 23:51

Отново се справих със срока ;)