7

865 70 5
                                    

Вървях към гробищата, като преди да вляза купих бокет от любимите ѝ цветя - люляк.

Когато бях не далеч от гроба ѝ забелязах фигура. Даниел, новият ученик, бе застанал пред нейният гроб и плачеше, а люляк лежеше пред надгробната ѝ плоча.

След минути си тръгна, триейки сълзите си.

Смъкнах качулката си и застанах на мястото, където беше той до преди минута. Оставих букета с цветя до неговия и започнах да си говоря с нея.

-Липсваш ми... Измина цяла година от както не съм те виждал... В онзи ден трябваше да дойда по-рано, трябваше да бъда до теб, но...не можах да дойда навреме... Съжалявам, надявам се да ми простиш! Никога няма да те забравя...

Допрях пръсти до студената надгробна плоча, а с другата изтрих сълзите си.

-Обичам те... - прошепнах и станах. Истрих за последно сълзите си и се обърнах, за да си тръгна, но до мен бе застанал Даниел.

-Трябва да поговорим...

___________________________

Дън-дън-дъъън!

Лал, сега и аз изгарям от желание да разбера за какво ще си говорят хд

Дøвũждąнë~

Guilty without Fault (bxb)Where stories live. Discover now