Guilty without Fault (bxb)

36

Изминаха няколко дни. Всичко вече се подреждаше. Рей си върна старото "аз", намери си работа и се усмихва много повече. Радвам се, че всичко върви толкова добре!

Относно мен, спрях да ходя при психолог. Разбрах, че вината не е моя и трябва да спра да се самообвинявам, но не мога да я забравя. Тя винаги ще остане в сърцето ми като първата ми любов.

Дàниел също се промени. Е, не съвсем... Все същия досадник си е, но свикнах с присъствието му. От време на време споделяме по някоя целувка, а когато никой не ни гледа си държим и ръцете.

-Наат~ знаеш колко те обичам, нали? - започна да говори с лигавещия си глас.

-Какво искаш този път? - попитах не толкова заинтересовано и продължих да си драскам в тетрадката.

Бяхме в училище и голямото междучасие течеше. Нямаше никой в стаята, освен нас двамата, затова си позволява да ми говори по този начин.

-Защо трябва да искам нещо? Просто искам да знаеш, че те обичам. - преметна едната си ръка през раменете ми и ме целуна по бузата.

-Щом казваш... Идиот...

-Но съм твоят идиот! - той изписка и един вид се облегна на мен.

-Махни се от мен! - опитах се да го избутам от мен, но както винаги... без успех...

-Само, ако ми дадеш целувка! - той се махна от мен и ми се усмихна.

-Не. - продължих да си рисувам в тетрадката.

-О, хайде де! Само една, набързо, моля те!

Извъртях очи и се усмихнах на детското му държание. Обърнах се към него и сляхме устните си. Всичко започна като просто докосване, но когато тръгнах да се отдръвам той ме придърпа към себе си и натика езика си в устата ми. Често прави така....

Подпрях се с ръце за раменете му, а неговите застанаха на кръста ми. Позицията ни беше леко неудобна, защото бяхме в седнало положение, но се отдадох на момента.

Щом се отделихме чух как вратата се затръшна. Погледнах на там, но нямаше никой.

-Чу ли това? - попитах го като посочих към вратата.

-Какво? - той погледна към нея, а след това към мен - Там няма нищо, Нат. Да не си гледал страшни филми снощи? - той се засмя и ме потупа по гърба.

-Както и да е... - може би просто съм си въобразил...

Звънецът за края на междучасието би и 5 минути по-късно следващия ни час започна.

__________________________

Да приключа ли книгата в следващите няколко глави, или да продължавам да се чудя какво да напиша? :)

Дøвũждąнë~