Guilty without Fault (bxb)

38

-Е, кой е новият ти приятел? - попита Уил като погледна към мен.

В момента бяхме в едно, близо до училище, заведение. Аз седях до Дани от едната страна на масата, а Уил срещу нас. Бяхме си взели напитки и в момента разговаряхме, или по-точно се опознавахме.

-Т-това е Нат и... н-ние сме заедно... - от както Уил се появи Дàниел постоянно заеква.

-Ама това е страхотно! Радвам се, че си продължил напред. - той се усмихна и подпря брадичката си на дланта си като отпиваше от топлия чай, който си бе поръчал.

-Да... благодаря, предполагам... - Дани сплете пръстите на ръцете си под масата и погледна към тях.

-Е, Нат? Какво ще кажеш за него? Ако имаш някакви оплаквания се обърни към мен, ясно? - подхвърли шеговито и се засмя на собствените си думи.

-Нямам проблеми с него. - казах простичко и отпих още една глътка от колата си.

След известно време, изпълнено в случайни теми за разговор, платихме за напитките си и тръгнахме.

Щом наближихме домът ми Уил прегърна мен и Дàниел през рамената.

-Е, влюбени гълъбчета, аз ще ви оставям. Имам малко работа за вършене. - той се усмихна и забърза крачка напред като ни махна с ръка.

Щом той се отдалечи, а ние вече стояхме пред вратата на домът ми се обърнах към Дàниел и увих ръце около врата му.

-Защо беше толкова притеснен? - прошепнах в ухото му, след като той уви ръцете си около кръста ми.

-Н-не бях притеснен. - отрече, но усетих как тялото му се стигна, а заекването не му помогна особено.

-Заекваш когато си притеснен.

-Значи си забелязал? - той се засмя неловко и реши да прекрати прегръдката, но аз не го пуснах и затегнаха ръцете си около врата му.

-Забелязвам много неща за теб... А сега ми кажи какъв е проблемът. Той те притеснява, нали? - усетих леко кимване от негова страна.

Отпуснах ръцете си и хванах раменете му, като погледнах към лицето му.

-Каквато и да е причината, искам да знам какво те притеснява, ясно? - той кимна и се усмихна леко.

-Радвам се, че те е грижа за мен, но не се притеснявай. Всичко ще е наред. - той се усмихна като показа белите си зъбки и затвори очи.

Усмихнах се на гледката. Без да се замисля го целунах бързо по устните и се отдръпнах, като пуснах раменете му.

-До утре! - казах набързо и затръшнах входната врата. Подпрях се на нея и след секунда погледнах през шпионката.

Той се усмихваше и докосваше леко устните си с върховете на пръстите си, миг преди да вдигне юмрук във въздуха, в знак на победа.

Усмихнах се на реакцията му. Събух обувките си и се качих в стаята си.

Днес Рей беше на работа до малко по-късно от обикновенно, затова можеше да си почина малко, преди да се върне.

Легнах на леглото си и след по-малко от 10 минути вече се отнасях в света на сънищата...

______________________________

Оке, ще се постарая повече в следващите глави!

Дøвũждąнë~