-Е, Нат, ще се видим следващата седмица. - каза г-жа Сторм като отвори вратата и ми направи място да изляза от кабинета ѝ.
-Да, до следващата седмица... - Отпред чакаха брат ми и Даниел. Веднага станаха и дойдоха до мен щом ме видяха да излизам.
-Момчета, аз ще поговоря малко с Уенди. Вие тръгвайте, сигурно ще се забавя. - каза Рей и влезе в кабинета ѝ.
-Как мина? Имаше ли ефект? По-добре ли се чувстваш? Харесваш ли я? Какво мислиш за нея? Как се каз- - сложих ръката си на устата му, за да млъкне.
-Казва се Уенди Сторм, мила жена е и не, все още няма ефект. Все пак, днес беше първата ни среща. - извъртяха очи и тръгнах към изхода на това място.
-Значи ще дойдеш и следващата седмица? - попита той, като се изравни с мен.
-Да, сега ме остави.
-А, не! Няма да стане! Ще си поръчаме пица и ще играем видеоигри у нас! Все пак е петък, нали? - той се усмихна и тръгна да върви, сякаш марширува. Хвана ми ръката и тръгнах след него.
-Идиот! Пусни ме! - задърпах си ръката, но както винаги - без успех.
-Никъде няма да ходиш! Ще те науча да се забавляваш! - и докато се карахме вече бяхме се пльоснали на леглото в стаята му и гледахме някакъв скучен филм, на който Дàниел изплака цял океан.
-Ти сериозно ли се разчувства на това? - попитах с повдигнати вежди докато той триеше поредните си сълзи.
-Такъв си камък! Как може да не се разчувстваш на това?! Та, тя го остави, за да го защити от злия си чичо и отиде в Америка! - той отново започна да рони крокодилски сълзи.
-Това се случва само по филмите. Невъзможно е да се случи наистина, така че спри да цивриш. - замерих го с една възглавница.
-Имаш каменно сърце! - прегърна възглавницата, която го уцели право в лицето.
-Грешка, аз нямам сърце. - подсмихнах се леко.
-Наат! - започна да се лигави. Гадост!
-Какво искаш? - попитах с не особено желание.
- Как се казваам? - започна да говори с детски глас.
-Много добре знаеш как се казваш. Не ме занимавай с глупости.
-Ама искам ти да го кажеш! Хайде де~ - започна да ме ръчка с пръст по рамото.
-Досадник! - избутах ръката му от мен.
-Грешен отговор! - той отново почна да ме ръчка, само че по-силно.
-Спри!
-Отново грешен отговор! - бутна ме от леглото и паднах на пода.
-Какво правиш, бе идиот такъв?! - преди да стана вече беше седнал отгоре ми и ме гадяличкаше.
-Кажи как се казвам и ще спра! - не съм се хилил така от доста дълго време!
-Д-Дан- - не можех да говоря правилно.
-Кажи го! - опитах се да го избутам от себе си, но не можах.
-Дàниел! - той спря и стана от мен. Отпуснах се на земята като морска звезда и дишах дълбоко.
-Ето, не беше толкова трудно да го кажеш, нали? - той се усмихна и седна обратно на леглото продължавайки да си гледа скучния филм.
-Идиот...
_________________________
Това е най-дългата част до сега 0.0
Та, някой да има идея за има на тая психоложка, че Уенди Сторм ми звучи странно и не на място? 😕
Та, ще побликувам всеки ден без почивните дни и празниците... Или ако ми доскочее и през тях 😂
Дøвũждąнë~
YOU ARE READING
Guilty without Fault (bxb)
Short Story"Всяка сутрин се събуждам с онова чувство на вина, без да знам защо." Аз съм Натаниел и в тази история ще ти разкажа как живота ми се промени благодарение на него.