Guilty without Fault (bxb)

50

На следващия ден чаках Дани в нас, както ми беше казал. Бях се излегнал на дивана и се ровех из мрежата за нещо интересно.

-Хей, още ли не си тръгнал? - погледнах към вратата.

Рей тъкмо беше станал и косата му беше рошава. Прозя се шумно и се пльосна на дивана до мен.

-Все още ли не искаш да знаеш как се прави? - попита изведнъж.

-Не, не искам! - в този момент се позваня на вратата.

Взех си нещата, обух се и направо излязох от къщата. Пред мен беше усмихнатия до уши Дàниел.

-Да тръгваме... - измърморих и го подминах, като продължих по пътя за училище.

-Някой е станал с краката нагоре, а? -той ме настигна и уви едната си ръка около раменете ми.

-Хаха, много смешно! - сърказама ми се виждаше от километри.

-Пак ли Рей те закачаше за разговора от вчера? Просто не му обръщай внимание и ще спре да говори за това. - той ме придърпа по-близо до себе си.

-Както кажеш, а сега побързай! Не искам да виждам онзи Уил. Убеден съм, че е някъде тук и само чака да ни види... - мърморех си под нос.

-Както кажеш, принцесо~ - той се изкиска и продължихме пътя си в тишина, ръката му все още беше около рамената ми.

Щом вече бяхме в училището се насочихме към класната стая и си седнахме на местата. Този път нямаше снимки окачени навсякъде, за което съм благодарен.

-Мислиш ли, че онази Алекса ще качи онази снимка? - попитах тихо, а Даниел се облегна на стола си.

-И какво, ако го направи? - говореше спокойно.

-Ще съсипе репутацията ти... - промърморих тихо. Погледнах го, изглеждаше така сякаш ще избухне.

-Не ми пука за другите! Не разбра ли вече? Няма само аз или ти! Има ние! Ако ти падаш и аз падам, ако ти ставаш и аз ставам! Заедно сме сега и завинаги, ясно?!

Дàниел повиши тон и блъсна с ръка по повърхността на чина, от което се изплаших и леко подскочих на мястото си.

-Д-да, разбрах... - казах тихо и сведох поглед. Той въздъхна и се облегна отново на стола.

-Съжалявам, не исках да ти викам. Просто се изнервих, трябва да спреш да мислиш за нас като отделни души, вече сме заедно и нищо няма да ни раздели, ясно?

-Да... - погледнах го, а той ми се усмихна леко. Прегърна ме и погали косята ми.

-Всичко ще се оправи Нат. - Дàниел прошепна спокойно, а аз се усмихнах и се отпуснах в ръцете му.

-Знам...

_____________________________

Два дена се опитвам да напиша две изречения и накрая се получи това... нещо?

Надявам се да ти хареса и се надявам следващите глави да са ти по-интересни ;)

Дøвũждąнë~