Guilty without Fault (bxb)

51

Часовете започнаха, а с тях и скуката. Е, поне голямото междучасие бе настъпило.

С Дàниел си стояхме на местата и чакахме стаята да се изпразни. Да, ама не. Хората са казали, че "няма пълно щастие"...

Алекса дойде до нас със сладка усмивка, зад която криеше ужасните си мисли.

-Как сте днес, гълабчета?

-Остови ни на мира Алекса! - каза раздразнено Дàниел.

-О, значи искате да покажа онази снимка на цялото училище? - попита Алекса, като извади телефона си.

-Какво искаш... - измрънка Даниел и завъртя очи, скръствайки ръце пред гърдите си.

-Добро момче! - усмирката ѝ стана още по-голяма - Искам вие двамата да скъсате и Дани да бъде с мен.

-Вече ти казах, че не те харесвам. Не можеш да ме накара да направя нещо, което не искам. - отговори Дани и уви едната си ръка около кръста ми.

-Или ще ме слушате и изпълнявата, или ще приключа с вас. - гласът ѝ се изпълни със злоба - имате време до утре. Искам да знам отговора ви преди началото на часовете.

Тя си тръгна. Останахме сами в стаята. В тишина. В неловка тишина...

______________________________

Мда... наистина е прекалено къса...

Дøвũждąнë~