Часовете приключиха. През целия ден този Даниел се опитваше да се сближи с мен.
Вече слизах по стълбите, за да мога да стигна до изхода на училището и да се прибера, но чух онзи негов досаден глас.
-Хей, Нат! Почакай! - дори не си обърнах. Много добре знам, че е той и не искам да вървя заедно с него.
И все пак той ме настигна. Сериозно, какъв му е проблема? Не може ли да ме остави и да си намери някой друг за приятелче?
Усетих ръка на рамото си и спрях. Чудесно, първо ме дразни цял ден, а сега и за стълб му служа!
-Не ме ли...чу? Искам да...се приберем...заедно. - беше задъхан, все пак тичаше от класната стая до тук. Аз обикновенно излизам веднага след часа, а и момичетата също го заговориха.
-А аз не искам. Остави ме намира най-накрая! Цял ден ме дразнеше! - изръмжах тихо, колкото той да ме чуе.
-Просто искам да сме приятели! Изглеждаш доста отдръпнат от останалите, а това не е добре. - вече вървях и се опитвах да го игнорирам, но той вървеше след мен.
-Ще спреш ли да ме следиш?
-Не те следя, просто и аз живея в тази посока.
Въздъхнах и си пуснах музика на слушалки. Този път исках да се прибера възможно най-бързо, затова забързах крачка.
-Тъй като живеем в една посока, защо да не повървим заедно, м? - едната му ръка се уви около раменете ми.
-Не, благодаря! - опитах се да махна ръката му от раменете си, но той затегна хватката си.
-Не бъди толкова отдръпнат, де! Какво слушаш? - той взе едната ми слушалка и заслуша.
Разбира се, че се опитах да си я върна, но не... Този човек няма граници.
-Нищо чудно, че си винаги в черно и не говориш. Слушаш депресарска музика! - лал... Гениално заключение...
Взех си слушалката и отново се отдадох на тихото вървене. Като по чудо и той спря да ме закача, просто вървеше до мен в тишина.
Скоро стигнахме дома ми и завих, отправяйки се към входната врата.
-Да утре, Нат! - чух зад себе си, след като свалих слушалките.
Дори не си направих труда да го погледна, просто затворих вратата зад себе си.
__________________________
Ии~ това е за днес!
Дøвũждąнë~
YOU ARE READING
Guilty without Fault (bxb)
Short Story"Всяка сутрин се събуждам с онова чувство на вина, без да знам защо." Аз съм Натаниел и в тази история ще ти разкажа как живота ми се промени благодарение на него.