Shadowhunters- The next-generation

Part 2

Бях в залата и тренирах с лъка си. Оказва се че имам уменията на баща си Алек. Роден съм за да стрелям с лък.Алек ме научи да стрелям преди много години и казва че ще стана по- добър от него.

А и забравих да ви кажа: както Виктория притежава черти на вампир, аз имам черти на магьосник заради баща ми Магнус. Нека ви изясня: За дванадесетия ми рожден ден (сега съм на 17) Магнус ми даде част от своята магическа сила като подарък, защото много исках да практикувам магия и за да имам малка част от Магнус в себе си. Мога да отварям портали и да правя не толкова мащабни магии и имам магьосническия белек на Магнус- котешките очи. Белега се появява само кагато загубя контрол. Познайте.... през ден губя контрол заради Бен и начина по който флиртува с момичета пред очите ми.

Та както казах бях в залата и тренирах, но чух някакъв странен шум. Някой се промъкваше зад мен. Точно кагато беше на сантиметри от мен аз хванах ръката на човека и го преметнах на земята.

- Илайджа! Какво правиш. Бях аз, Бен.- каза ми той стенейки от болка.

- Знаеш, че не трябва да ме прекъсваш, когато съм на тренировка.- казах аз усмихвайки му се и оставих лъка на рафта с оръжия.

- Исках да ти направя изненада, а ти щеше да ме очистиш.- каза Бен преструвайки се на обиден.

- Съжалявам. Каква е изненадата?- попитах аз.

- Няма да ти кажа.-каза той и тръгваше към изхода.

Аз побързах и започнах да си оправям нещата, за да мога да го настигна. В следващия момент Бен се метна на гърба ми, но двамата паднахме, защото не успях да го издържа. Претъркулихме се и стана така, че аз бях на земята, а върху мен беше Бен. Бен ме беше обкрачил (боже не знам как се пише, надявам се да е така) и ми беше толкова нервно и притеснено. Бен беше сложил ръце от двете ми страни и седяхме този път на милиметри един от друг. Чувах биенето на сърцето му ,но се надявах той да не чува моят пулс, защото сърцето ми щеше да изскочи. Гледах в очите му и виждах ,че приема всичко на игра. Тогава погледът ми попадна върху пухкавите му устни. Той видя това, но не се дръпна и това ми даде надежда,че може би изпитва нещо към мен. Приближих се към него. Тъкмо щях да докосна устните му и естествено трябваше всичко да се провали. Вики влезе през вратата и веднага съжали за това. Бен се осъзна и се дръпна като попарен от мен, като после ми помогна да стана. Леко се обидих ,но разбирам той не ме харесва, а и да ме харесва е малко вероятно или го е страх като мен да си признае.

- Оп извинете. Да не прекъсвам нещо?- каза Виктория и погледна усмихнато към мен. Аз си замълчах, а Бен каза студено, че трябва да върви. Бен си тръгна а в помещението останахме аз и Виктория.

- Какво правиш!? Целунахте ли се? Защо той избяга така!? Как беше целувката? Как се чувстваш? Да отида ли да говоря с него?- говореше тя бързо и развълнувано.

- Първо- по тихо. Второ- Бен падна върху мен ,не не се целунахме и това никога няма да стане.- казах ядно аз.

- Илай защо просто не говориш с него. И ми разкажи ТОЧНО какво се случи.

- Казах ти ,че ме е страх пък ако живях в миналото и бях признал, че съм гей щяха да ме изхвърлят от иститута и аз не знам за какво.

- Знам Илай, знам. Ако ми разкажеш мисля ,че ще мога да помогна.

Аз ѝ разказах и после добавих ,че Бен никога не ми е давал да съм толкова близо до него.

- Това наистина не е типично за Бен ,който познаваме. Моето мнение още е ,че трябва да опиташ. ЗА БОГА тази случка доказва, че Бен се колебае. Той не знае какво чувства към теб и затова той нито се дръпна когато бяхте на милиметри един от друг, нито те целуна, защото не знае какво иска.- каза Виктория.

- Това звучи убедително, но не знаеш дали теориите ти са истина, затова няма да избързвам. А Вики, кога мислиш е правилния момент, за да се разкрия пред него или да предприема нещо?- казах аз.

- Ти ще усетиш правилния момент. Илай ,толкова време си чакал ,но запомни- бъди търпелив. Бен ще бъде объркан и ти го знаеш. Не го притискай.

- Благодаря ,Вики. Казвал ли съм ти, че приличаш на Изабел(майката на Вики). -казах аз.

- Винаги ми го казваш, големи братко( нарича ме така ,защото ме чувства като брат).- каза тя.

- Толкова си красива ,мила, умна и опасна. Точно като леля Изи.-  ѝ казах.- А и се пробваш да ни събереш с Бен. Точно както Изи е пробвала да събере бащите ми- Алек и Магнус.- казах аз.

- А ти Илай си точно като баща си Алек. Само, че чичо Алек е имал маааалко повече смелост, за да целуне любимия си пред целия институт.- каза смеейки се тя.- пожелавам ти някой ден и ти да се събереш с мъжа когото обичаш -рече тя.

- Има време до тогава , а и знаеш че не съм по връзките.-казах ѝ.

- ТОЧНО като Алек. Дано Бен да ти е първия и последния, както е Магнус за Алек.- изшептя тя.

- Сега дечко да не се занимаваме с любовния ми живот ,а да се прибираме по стаите.- казах аз като ѝ разроших косата. Прегърнах я и двамата се разделихме.

(Хора надявам се да ви харесва историята. Съжалявам за грешките. Чао от мен засега.)