Shadowhunters- The next-generation

Part 25

Г.т.Зое:

Когато с Дерек се прибрахме в Ню Йорк, веднага тръгнах към института.

С Дерек бяхме стигнали и влязохме. Аз се отправих към кабинета на Алек с надеждата, че Магнус ще е там за да му разкажа за случилото се.

Изведнъж пред мен се появи русата глава на Вики. Вървеше бързо към мен.

- Зое трябва да говоря...- не можа да довърши Вики,защото я прекъснах.

- Не мога сега Вики. Някой друг пър.- и я подминах със същата бърза крачка, с която влязох през вратата,търсейки Магнус.

••°°••°°••°°••

Г.т.Вики:

Цял ден не съм яла, нито пила нещо, освен закуската, която ми донесе Илай. Не усещах и жажда за кръв. Трябваше да говоря със Зое по най- бързия начин. Чух отварянето на главната врата и отидох да проверя кой е. Беше Зое, а зад нея имаше добре изглеждащо момче. Беше с черна кожа, добро телосложение, висок, с накъсани джинси и изтъркана риза. По външния вид изглеждаше като върколак.

Казах на Зое, че трябва да говорим, а тя каза, че не може. Отправи се някъде навътре в института. Момчето обаче остана в коридора.
Притесних се да не би да ожаднея точно сега и да го нараня.

- Здравей, аз съм Дерек.- той ми подаде ръка.

- Виктория.-здрависахме се.- Е като си тук, все трябва да си нещо. Какво си ти?- заговорих първа.

- Малко е сложно. Аз съм хибрид. Майка ми е фея, а баща ми е върколак.- той потърка тила си.- Е, предполагам, че ти си нефилим, като гледам руните по ръцете ти, нали?

- Интересно...Първо, знам какво са хибридите.- той ме погледна изненадан.- И второ, не може само ти да си интересния тук.- при което се усмихнах и острите ми зъби се показаха. Вече знаех как да ги вадя и прибирам когато искам. Зое ме научи.

- Уау.-Дерек се дръпна назад.- Интересно... Изненадан съм.- огледа ме той.

- Майка ми е ловец на сенки, а баща ми е вампир.- усмихнахме се едновременно.

- Никъде го няма.- извика Зоелин зад мен.- Къде може да е чичо ми.

- О, той е с Алек.

- Къде са те?

- Зое, толкова ли е важно да говориш с Магнус? Сега може би е в апартамента им.. заедно...с Алек ...насаме. Внимавай, да не прекъснеш нещо по....- гледах в синьо-лилавите очи на Зое и се сдържах да не се засмея, а като казах последната дума тя почервеня и ме прекъсна.

- Да, да разбирам, разбирам. Отивам да ги прекъсна, защото трябва да говоря с него. Дерек идвай.- Зое тръгна без да поглежда назад, знаейки че Дерек ще я последва.

- Ами нашия разговор?-попитах.

- Ще говорим после.- с това тя излезе от института.

••°°••°°••°°••

Г.т.Магнус:

Събудих се от отварянето на вратата на спалнята ми. Алек влезе вътре.

- Хей, как се чувстваш? По добре ли си?- той седна до леглото до мен.

- Много по добре.

- Защо се развика на Илай, когато ги видя в кухнята?

- Честно казано.... не знам. Бях ядосан и нервен.- въздъхнах.

- Ядосан, на какво?

- Трябва да ти кажа нещо.- погледнах в сините му очи.- Отнася се за Илай.

- Магнус, можеш да ми кажеш всичко. Знаеш го.

- Ела, нека поговорим на терасата.- ние отидохме там и аз се загледах в красивия Ню Йорк.

-Вчера вечерта Зое отвори портал към някакво място. Аз я проследих.- разказах му накратко за хибридите, работата на Зоелин и за Илай. Алек слушаше без да ме прекъсне нито веднъж.

- Значи майката на Илай е велик демон?- направи заключение той.

- Да.

- Как може да има велики демони след като Едум е унищожен?

- Имам теория, че тя се е преселила на земята като обикновен демон. Както Лилит дойде на земята като човек.

- Какво ще правим от сега нататък? Ще кажем ли на Илай.- попита Алек.

- Не мисля да му казвам. Илай преживя много. Не мисля че ще приеме факта, че е полу нефилим, полу демон.- тогава чух звук от чупене на порцелан.

- Наистина ли е така, както казваш. Илай е полу нефилим, полу демон? Като Джонатан?-беше тъжен и уплашен глас. Толкова познат. Бен.

(Хора мисля да спра да пиша от гледната точка на някого. Не знам как ще се получи. Преценете как е по добре и ми пишете.)