Shadowhunters- The next-generation

Part 7

- Илайджа, можеш да ми кажеш всичко.- каза Алек.

- Ами, не знам как да започна.-казах аз, а Алек ме гледаше с очакване.- Ще го кажа направо. Изпитвам повече от приятелски чувства към Бен. Но той не ме харесва, това може да се види от километри, той ме мисли за свой брат.- казах аз леко разочаровано.

- Всъщност от това което видях не съм напълно убеден, че той те приема изцяло като брат.- каза той.

- Какво имаш предвид?

- Имам предвид как той те целуна по челото, толкова загрижено, както аз правя с Магнус. Няма нищо страшно ако му признаеш. Той не е способен да ти се сърди вечно. Бъди смел. Знам ,че си способен на повече неща от колкото си мислиш. Или пробвай да му признаеш ,когато сте двамата. -каза баща ми.

- Знам, Вики ми е давала всички тези съвети. Знаеш ли колко пъти се пробвах да призная на Бен? Знаеш ли колко пъти сме били на сантиметри и съм се сдържал да не го целуна? Много е трудно. Татко, знам, че преди си харесвал чичо Джейс. Как беше като го гледаше с Клеъри? Как спря да го харесваш?- казах аз.

- Илай. Беше трудно да го гледам с Клеъри, но сега е по-добре ,защото Бен не е с никоя. Нито е имал гадже, до колкото знам. Просто не е свикнал с такива нови чувства. Преодолях Джейс ,защото срещнах един красив, умен,остроумен, ироничен, самовлюбен и леко арогантен и ексцентричен на моменти мъж.- каза Алек с насмешка.- И това беше баща ти Магнус. Но това е моята история и моя любовен живот. Те първа предстоят твоите трудности, през които ти ще трябва да минеш.

- Знам, но ме е страх.-казах аз колебливо.

- От какво.- попита Алек като сложи длан на крака ми.

- Ако призная на Бен и Клйва разбере. А какво ще кажат чичо Джейс и леля Клеъри?- попитах аз.

- Слушай. Джейс и Клеъри ме подкрепяха винаги във връската ми с Магнус. Сигурен съм, че ще подкрепят и теб. Бен е син на Джейс, но аз съм в едно с него. Мисля, че това е равносилно.- каза Алек.

- Благодаря, татко. И нито дума за това на никой освен на Магнус.- казах аз като подадох кутре към него.- Обещаваш ли?

- Обещавам!- каза татко и стисна кутрето ми.

- Ти си най-добрия баша на земята.- казах аз като го гушнах.

- Междо другото, дойдох да ти кажа,че церемонията ти за парабатаи с Бен се отлага, защото целия Институт се занимава със случая на демоните илюзии,които бяха до „Пандемониум".-каза Алек.-Имаш ли проблем с това?

- Няма проблем.- отговорих аз.

- Отивам да кажа на Бен.-каза Алек и стана от леглото.

••°°••°°••°°••

Г.т.Алек:

Отворих вратата и излязох. Точно когато затворих вратата видях Бен. Седеше облегнат на стената.

- Просто исках да чуя и от теб дали наистина е добре.- каза Бен.

- Не се притеснявай. Всичко ще мине.- казах аз.-Бен, трябва да ти кажа нещо. Парабатайската ви церемония се отменя, заради демоните илюзии.

- А кога по възможност ще се проведе?- попита той.

- Церемонията ще се проведе при по-благоприятни условия.

- Добре, благодаря ,че ми каза.-благодари ми Бен.

••°°••°°••°°••

Г.т.Магнус:

- Къде са всички?- попита Алек,който тъкмо влизаше в главното помещение, където бяхме останали само аз и Зоелин.

- Отидоха по стаите си.-отговорих аз.- А Саймън и Изабел се прибраха.

- Което ми напомня,че трябва да си потърся хотел.- каза Зое.

- Ако нямаш къде да отседнеш и ако Александър позволи можеш да останеш в апартамента ни.- казах аз.

- Няма проблем- каза Алек.

- Ако няма да ви преча ще ми е приятно да остана в апартамента ви.- каза Зое.

- Значи решено е!- казах аз ,като пляснах с ръце.

- Тогава да вървим към вкъщи. -каза Алек ,като хвана ръката ми , сплете пръстите ни и тримата тръгнахме към апартамента.

(Съжалявам за грешките. Благодаря на Blueberry180106 за помощта, както винаги.)