Родиделите ни ни пратиха на самостоятелна мисия. Бяхме аз, Вики и Бен. Казаха ни ,че на паркинга на клуб ,,Пандемониум"
е видян демон да напада мундан.
Екипа ни потегли.Като стигнахме там видяхме чудовището. Изглеждаше като огромен скорпион. Бен първи нападна чудовището. Нанесе няколко удара с камата си ,но чудовището го изблъска и тръгна към Виктория. Тя започна да мята камшика, който майка ѝ ѝ беше подарила за рожден ден. Аз се прецелих към скорпиона с няколко стрели. Стрелях ,но стрелите се забиваха в него ,а то продължаваше да се бие с Вики все едно нищо не съм направил.
Най-накрая Бен се метна на гърба на демона, но той се разкърши и запрати Бен върху мен. После тръгна към нас. Бен си беле ударил главата и едвам се изправи ,а скорпиона се беше запътил направо към него.
Тогава аз изблъсках Бен и извадих камата ми ,насочвайки я към чудовището. Тохава пронизах главата му, но и той ме прониза в стомаха. Демонът се разпадна, а аз паднах на земята. Бен и Вики дотичаха до мен. Бен пробва да активира лечителната руна ,но не подейства. Целия свят се въртеше, не виждах нищо друго освен Бен. Той ме растресе и почна да ме вика по име.
- Илай, Илай, ИЛАЙДЖА СЪБУДИ СЕЕЕ...
Отворих очи и видях Вики да ме тресе , станах и проверих дали раната на корема ми съществува. Оказа се ,че съм сънувал.
- Пак ли сънува твоя възлюбен?-каза Вики.
- Защо?
- Шептеше името му на сън.- рече тя.- Така де, викат ни долу. Казаха, че е спешно.Облечи се и идвай веднага!
- Добре.- казах аз и Вики излезе от стаята.
••°°••°°••°°••°°••
Слязох долу. Там бяха Алек, Изи, Джейс, Вики и Бен. Джейс ни каза, че са забелязани два демона да тормозят мундан и че ще ни вземат с тях, защото до сега не сме присъствали на реална битка с демони. Бях изненадан ,че ще ни вземат с тях ,но всички приехме да отидем.
••°°••°°••°°••
Отидохме на мястото. Беше ми много познато. Чак тогава се усетих ,че сме на паркинга на клуб ,,Пандемониум". Побиха ме тръпки. Беше точно като съня ми, само че сега бяхме с родителите си.
Видяхме двама човекоподобни демона да дърпат едно момиче за ръцете. Щяха да я качат в една черна кола. Джейс тръгна към тях а ние го последвахме. Джейс и Изи тръгнаха към демоните ,а Алек ни каза да проверим дали момичето е добре. Алек застана по назад от Джейс и Изи, за да може да застреля демоните. Беше много трудно защото мишените се движеха и нямаше голяма видимост, а Алек се стараеше да не уцели Джейс или Изи.
Аз, Бен и Вики се доближихме до момичето. То изглеждаше на моите години (понеже аз съм на 17,а Бен и Вики на 16).
- Хей, добре ли си?-попита Вики
- Да, нормално е магьосник да е добре след като демони почти го довлачиха до някаква черна кола.- каза тя като лилавите ѝ очи присветнаха.- Пък и те просто ме дърпаха.
- Чакай, чакай. Ти си магьосник?-попита Вики.
- Да и както предвиждам два демона ще умрат тази вечер.-каза тя с усмивка.
- Е, да. Нашите родители се бият с два демона.- каза объркано Вики.
- О, скъпа. Това са илюзии. Говорех за двата демона зад теб.-каза тя.
Вики се обърна и демоните бяха точно зад гърба и. Тя скочи и извика от изненада. Алек, който се беше прицелил в илюзията на демона се обърна към нас и видя демоните.
В този момент магьосницата, която мислехме за мундан се подпря на рамото на Вики, стъпи върху кофата за боклук в близост до нас, извади камата на Вики, завърта се и с един удар порази двата демона. Другите две илюзий с които се биеха Изи и Джейс изчезнаха. Всички гледаха магьосницата като поразени....
(Съжалявам за грешките. Благодаря на Blueberry180106 за помощта.)
YOU ARE READING
Shadowhunters- The next-generation
RomanceЗдравейте, аз съм Илайджа -син на Алек и Магнус. Те ме доведоха в института в Ню Йорк , а аз бях без родители ,затова те двамата бяха така мили и ме осиновиха. Заедно със Бен - синът на Клеъри и Джейс сме най добри приятели и сме изживели целия си ж...