Shadowhunters- The next-generation

Part 27

- Илайджа, това е семейство Верлак. Истинското ти семейство.- каза сивокоската монотонно, все едно не я интересуваше, че това ѝ е работата.

Илайджа бе втрещен. Не можа да повярва.

- Но как? Нали бяха в безсъзнание.-момичето понечи да каже нещо, но госпожа Верлак я прекъсна.

- Илайджа, мълчаливите брата ни събудиха от комата. Те работиха над лека с години. И най накрая успяха. Ето ни тук, с теб. Не мога да повярвам. Толкова си пораснал.-тя погали бузата му, а Илай който гледаше право в тъмните ѝ очи и сдържаше сълзите си най накрая ги пусна. Майка му избърса сълзите му и го прегърна.

Бен, Магнус и Алек наблюдаваха, знаейки, че това не е истинската майка на Илай. Бен погледна Магнус, но той само гледаше и спотайваше някаква тъпа болка в себе си. Тогава Алек сложи ръка на рамото му, сякаш усети чувствата на Магнус.

- Мислех, че няма да ви видя повече.- каза Илай през сълзи, а майка му още го стискаше. Тогава тя го пусна и баща му го прегърна.

- Докато семейство Верлак стъпят на краката си и имат финансите да заминат за Англия или да се установят в Ню Йорк, аз и Верлак ще останем в института.

- Защо и вие мис...- Илай я попита за фамилия след като се отдели от баща си.

- Карстерс, Вероника Карстерс.- довърши тя.

- Защо и вие мис Карстерс ще останете с нас? Не че имам нещо против.- започна да ръкомаха Илай, притеснявайки се да не я обиди. Но на лицето и не се показа никаква емоция. Тя продължаваше да гледа леко отегчено.

- Клейва ме назначи, за да наглеждам семейство Верлак в срок от един месец, защото за пръв път това се случва в Аликанте. Лечението, имам предвид. Пък и институтът е длъжен да приюти ловец на сенки, независимо от къде е и защо иска убежище.

-Заповядайте тогава.- Алек се усмихна фалшиво, но това се забеляза само от Магнус и Илай.- Нека разведем новодошлите из Ню Йоркския институт.

••°°••°°••°°••

Когато Илай показа на семейството си стаята в която ще спят, те се настаниха, а той отиде да потренира заедно със Зое. Тренираха как да се отбраняват и защитават с магия.

Бяха на средата на тренировката, когато в стаята влязоха Вики, Магнус, Вероника и семейство Верлак. Явно Вики и Магнус ги развеждаха наоколо. Верлак изглеждаха леко изненедани за видят, че от ръцете на Илай излизат червени искри, подобни на пламъци.

- Какво прави тази магьосница тук?- попита Вероника, която за първи път изглежда показа някаква емоция- напрежение, примесено с леко отвращение.

- Тренира с Илай. Това междо другото е Зоелин Бейн. Тя е наша добра приятелка.- обясни Вики.

- Приятелка или не, института е за нефилими, не за долноземци.- прекъсна я грубо Вероника.

- В този случай не само ще трябва да изхвърлим нея. В това число влизат и Магнус, Саймън, Илайджа и аз.- Вероника и Верлак я погледнаха с объркване.

- Какво имаш предвид като казваш, че ти и Илай ще трябвада бъдете изгонени също?- попита Роналд Верлак с притеснение, което само Магнус, който стоеше и гледаше отстрани, видя.

- Аз и Илай сме хибриди.- каза съвсем спокойно Вики, при което Вероника се отдръпна рязко.

- Как така?-попита тя.

- Майка ми е ловец на сенки, а баща ми вампир.- обясни Вики. А Илай стана хибрид. Незнайно как, но когато Магнус му даде от силата си тялото на Илай не я отхвърли. И така той е хибрид между нефилим и магьосник.- тогава Вероника плебледня, като плочките бял мрамор в главния коридор на института и погледна към Илай с ужас.

Магнус само гледаше израженията на лицата на Верлак, които знаеха защо тялото на Илай не е отхвърлило магията им.

- О, здравейте- каза Илай, омевидно забелязал ги чак сега.- Как сте мис Карстерс, харесва ли ви в института?- той понечи да я бутне по рамото, но тя се отдръпна като попарена и едва не се блъсна в Роналд Верлак.

- Не ме докосвай!- каза инстинктивно тя, а зелените ѝ очи се разшириха.

- Защо?- попита Илай, леко стреснат.

- Извинете ме господин Верлак.- Вероника се окопити и се извини на Илай. С тези думи тя се промуши между Роналд и Шерил и излезе от стаята.