Shadowhunters- The next-generation

Part 60

Явно наистина създание от картина можеше да е свръхестествено същество.

- Добър вечер- намеси се Зое.- Аз съм Зоелина Мирабелла- магьосница.- При тези думи момичето разшири очи. Русокоската придърпа и двамата в една празна стая.

- По-тихо!- каза момичето. Не можеш да казваш на непознати, че си магьосница.

- Видях устните ти, знам че и ти си такава.- възрази Зое.

- Само те предупреждавам.- след кратка пауза непознатата пак се обади.- Аз съм Женевив Ле Франс.- тя погледна към Бен. Той се досети какво следва и ѝ подаде ръка.

- Аз съм Бен Херондейл. Ловец на сенки.- Женевив стисна ръката му и му се усмихна.

- Какво ви води тук? Личи си че не сте от тук.- попита тя.

- Не сме, наистина.- увъртя Зое. - Идваме тук, защото се нуждаем от Черната книга.- Зое погледна към ръката на другата магьосница, която още държеше присловутата книга. Тънките и финни пръсти на французойката се стегнаха около книгата.

- Извиняваме се, че се натрапихме, но имаме отчаяна нужда от тази книга.- добави Бен.

- Книгата е в мен откакто се помня.- каза момичето. Беше напрактика вярно, понеже книгата бе в нея откакто самата тя е създадена. Зое се почувства гадно, но беше на живот и смърт да вземат книгата. Трябваше да се отърват от Октавиус, а в момента  той набираше армия.

- Моля те, ще ти я върнем когато я използваме.- Зое не беше сигурна че Женевив ще ги помни, когато дойдат да ѝ върнат книгата.

След няколко минути размисли Женевив попита:

- В каква опасност сте, за да искате черната книга?- Женевив знаеше мощта на книгата, но не беше алчна. Тя я пазеше от ръцете на грешните хора. И Зое не можеше да я вини. Все пак, те бяха непознатите в къщата.

Тогава Зое и Бен бяха принудени да разкажат историята си на Женевив. От къде идват, от кое време са, защо искат книгата, кои са съюзниците и враговете им и за какво се борят.

- Добре.- съгласи се момичето- Ще ви я дам, но вие ще ми я върнете, след като свършите.- тя подаде книгата на Зое. Бейн посегна да я хване, но Женевив я дръпна бързо и вдигна пръст.-Но помни, не оставяй книгата да попадне в неправилните ръце.- тези клиширани думи се забиха в главата на Зие и я стреснаха малко, защото знаеше каква е мощта на тази книга и пе с нея може да се опожарят цели държави.

След няколкостотин предупреждения, Женевив  най-накрая  връчи книгата на Зое.

Двамата с Бен ѝ благодариха и тя довърши разговора с едно просто изречение:

- Поздрави Етиен от мен.- Зое се ококори и Женевив се засмя. - Какво? Да не мислиш, че не знам, че съм в рисунка? Повярвай, знам. Знам и за теб Зоелин Бейн, имах видения, но знам прекакено малко. Благодаря че се видяхме. Беше ми приятно.- Женевив беше искренна.

Бен и Зое се сбогуваха с нея и обещаха че ще се върнат, може би за по-дълго. След това поеха по обратния път от стаята в която дойдоха.

- Защо се представяш като Зоелина Мирабелла? - попита Бен, докато пътуваха към стаята.

- Това беше моето френско име. И все още е. Подвизавах се с него преди много време, когато се запознах с Етиен.- отвърна магьосницата. Останалото време прекараха в мълчание.

Когато пристигнаха в стаята, тя отново беше празна. Бен беше нервен, понеже не знаеше какво да направи, за да отвори дупка към нормалния свят.

- Сега...-Зое се огледа.- Дойдохме от тази страна.- тя посочи към едната стена, на която имаше картина. - Сложи ръка на нея и пробвай да бръкнеш през нея.- Бен пробва, но нищо не се получи. След няколко опита той изруга и се обърна към Зое с отчаяно изражение.

- О по дяволите.- тогава ѝ хрумна друга идея.- Бръкни през стената!- извика тя.

- Какво?- Бен разшири очи.

- Хайде.

- Никога не съм го правил Зое.-започна той, но тя го прекъсна.

- Иначе няма да се измъкнем от тук Бен.- Тохава ловецър въздъхна и се пресегна. Опипа с пръсти стената и се намръщи.- Продължавай. Съсредоточи се. - след няколко вдишвания, Бен вече беше с една ръка в стената. - Да!- извика Зое и го хвана за ръка.

- Готова ли си? - попита той. Все още бяха с дрехите от 17 век, но това нямаше значение. Носеха оръжието, с което можеха да унищожат Октавиус.

- Да.- отвърна бързо Зоелин. Бен пристъпи напред и очите му срещнаха светлината в стаята в скривалището на хибридите на Зое. Видя как Илай го гледаше усмихнато. Зое се задаваше зад него. Всички гледаха щастливо и доволно, че бяха успели да намерят книгата с магии. Бен беше успял да прехвърли и друг човек през картина. Всичко се нареждаше перфектно.

Докато нешо не го спря. Зое го дърпаше назад. Когато ловецът се обърна, му се зави свят. Ръката, с която Зое държеше книгата, беше заклещена в картината...

(Ами какво да кажа... Съжалявам че не качвам често. Дано историята да ви харесва)