Shadowhunters- The next-generation

Part 44

Когато Ник беше вече в Идрис се случи обичайното. Всички от хибридите на Зое знаеха на изуст пътищата на Аликанте. Повечето бяха несправедливо осъдени, затворени в Гард и освободени от Зое и другите.

След като обезвреди стражите влезе в затвора. Разполагаше с много малко време.

Влезе в затвора и след не чак толкова дълго търсене намери Зое в една от килиите.

- Зое.

- Ник? Какво правиш тук?-попита Зое.

- Идвам да те спася.

- Не! Не можеш да ме спасяваш, ще знаят, че сте вие и после ще арестуват и вас. Не ми правят нищо, спокойно. - Зое знаеше, че лъже. Когато я разпитваха за централата и я наказваха, я горяха със стилитата си. Нефилимите изпитваха парене, но агонията за Зое не я напускаше с часове. През няколко часа я разпитваха, докато не разберат каквото искат. Но ако така ще запази живота на Джия, Ник и Дерек, би се пожертвала. Те ѝ бяха като деца.

- Тогава трябва да те пуснат скоро, нали?- Ник звучеше отчаяно.

- Да, предполагам.-още една лъжа.

- Зое?

-Да?- каза го повече като въпрос отколкото като отговор.

- Ако ще останеш тук поне трябва да ти кажа нещо.

-Разбира се. Кажи.- Зое беше застанала зад решетката и гледаше Ник в очите. Беше по-ниска от Ник, но никой не можеше да се мери с Джия. Тя беше като малка кукличка в ръцете му. Той си наложи да не мисли за нея в този монент и започна:

- Зое аз... Аз те ценя повече отколкото другите.

- И аз те ценя Ник, но...

-Не, Зое. Изпитвам повече от приятелски чувства към теб.- Ник беше червен, а Зое не знаеше какво да каже. Никога не ѝ се беше случвало нещо подобно. Някой близък да ѝ каже нещо подобно. Тя го смяташе за нейн син или брат. Някой за който да се грижи. Винаги беше само това и нищо друго. През живота си винаги е била не обвързана. Нямала е сериозни приятели. Вече даже не помнеше предишния си приятел.

Тя се отдръпна назад. Чудеше се какви думи да подбере, за да не го нарани.

- Виж, Ник. Ти си добро момче, но те обичам като брат  и част от моето семейство.-Лицето на Ник бавно помръкваше.- Съжалявам, че трябва да кажа тъпото клише „в мен е проблема”, но в този случай е наистина вярно. Ти не си виновен, просто не мога да отвърна на чувствата ти.-Ник се окопити и каза:

- Няма проблем. Разбирам те. Не се чувствай неловко. Аз ще се оправя.- Ник спря, замисли се и подхвана друга тема.- Знаеш ли, преди да дойда тук Джия ми извика, че ме обича.-Зое се усмихна и отиде до него. Той не я поглеждаше, не можеше. Тя извади ръце през решетките и хвана тези на Ник.

- Единствено мога да ти споделя, че Джия е добро момиче и не заслужава сърцето ѝ да бъде разбито.- Най накрая двамата се погледнаха в очите и Зоелин се усмихна на Ник. В момента Ник беше повече от объркан. Беше тъжен, че Зое го отряза и разбираше, че тя не го харесва. Никога досега не я беше виждал с никого в такива отношения. Разбираше, че тя го обича, но не по начина по който той искаше. По тревожното беше, че съзнанието му беше заето почти изцяло от Джия. Неговата малка принцеса с която споделяше всичко. Трябваше да говори с нея, но знаеше, че на нея ще ѝ е неудобно.

- Благодаря, Зое.

- Върви при твоята малка принцеса.- сякаш прочела мислите  му, каза Зоелин. Ако не бяха решетките, Ник щеше да я прегърне, но сега само стисна ръцете ѝ и се измъкна от помещението. Последното което ѝ каза е че ще намерят начин да я измъкнат от този затвор.

(Малко я опропастих тази глава, съжалявам)