Shadowhunters- The next-generation

Part 6

Когато тръгнах към стаята си чух шум зад себе си. Звучеше все едно някой ръмжи. Обърнах се и видях Вики насочила сините си очи към Зоелин. Тъкмо се връщах ,за да я успокоя ,защото мислех, че просто се е ядосала, но тя за секунда стигна до Зоелин и заби зъбите си в тила ѝ. Зое истена от болка. Вики беше гладна, но по странното е че за първи път пиеше кръв. Всички се уплашиха, аз отидох зад Вики като се пробвах да я откъсна от тила на магьосницата.  Зоелин отблъсна Вики ,а тя полетя до другия край на стаята заедно с мен. Аз се блъснах в ъгъла на стаята и омекотих удара на Вики със стената, затова ме заболя още повече.

Всички питаха дали Зоелин е добре. После Алек дойде при нас и ни подаде ръка. Аз тъкмо се изправих ,но пак паднах ,защото при удара кракът ми се е изкълчил по някакъв начин.

Коцукайки се добрах до рамката на вратата. Излязох тихо и се отправих към моята стая.

••°°••°°••

Г.т Виктория

Когато станах от Илайджа веднага отидох да се извиня на Зое за това, което стана преди малко.

- Никога не съм правила нещо такова преди. Съжалявам, Зое.- казах аз.

- Няма проблеми.- каза тя.- Но трябва да се контролираш.

- Зое ,знаеш ли защо стана всичко това?-попитах.

- Ти не знаеш ли? В редките случаи, когато вампир и ловец на сенки имат дете, то е хибрит-точно като теб. Когато навърши 18 години хибрида има нужда от кръв на всеки един месец. Затова мога да предположа,че осемнадесетия ти рожден ден е бил на същата дата, но преди един месец.- каза тя.

- Права си.- казах аз онемяла.- Това значи ли, че на всеки един месец, ще се храня с човешка кръв?

- За жалост, Вики точно това значи.- каза тя с тъжна физиономия.

- А няма ли някакъв начин да се науча да го контролирам?- попитах.

- В първите години не можеш да го контролираш. Единствено можем да се опитаме да те научим да пиеш по малко количество.

- Съгласна съм на всичко, само за да не убия невинен мундан.- казах аз, молейки се да има начин да утоля жаждата си за кръв.

- Хубавото е че е само веднъж в месеца. Лошото е, че имаме само месец за да те тренираме, затова тренировката ще започне утре.

- А как ще ме научите да пия в малки количества?- попитах аз.

- Имам си начини.- каза ми Зое с усмивка.

••°°••°°••

Г.т.Илайджа

Отидох си в стаята и легнах, за да поспя. По едно време усетих някой да влиза в стаята ми. Беше Бен. Видях, че носи чаша с горещ шоколад, кърпа,и лекарство, понеже сме още в обучение(не сме ходили на самостоятелна мисия) и не можем да изписваме лечителната руна, трябва да се лекуваме като мундани. Бен седна до леглото ми и просто ме гледаше. Гледаше към още посиненото ми око и разкървавения ми нос от крушето на Зое.

- Какво, ще стоиш там и ще ме гледаш ли само?- попитах с дрезгав глас аз.

- Илай ти си един глупак да знаеш.- каза той като ме потупа по главата.

- Защо да съм глупак?!- попитах аз.

- Просто искам да го знаеш.- каза той като продължаваше да ме гледа с усмивка.- Дойдох да се погрижа за теб, но за целта трябва да си свалиш блузата.

-Защо трябва да си свалям блузата?- попитах.

- Нали Зое те ритна в корема.

- Не се тревожи  ще се оправя сам.- казах аз.

- Не, не, искам да ти помогна.- каза той и аз седнах в леглото с лек стон, защото всичко ме болеше.

Бен хвана блузата ми и я изхлузи. Остави блузата настрана. Хвана лекарството. Стисна го и съдържанието от тубичката падна върху огромната синина на корема ми. Започна да рзнася съдържанието по корема ми. Няма да лъжа беше ми забавно как той ме докосваше внимателно, все едно съм порцеланова играчка, а не бъдещият му парабатай ,който е  силен и издръжлив.

Когато Бен беше готов той взе всичко от масата без чашата с шоколад . Точно когато открехна вратата аз понечих да стана ,за да го изпратя. Тогава той остави вратата отворена и дойде при мен.

- Къде си мислиш ,че отиваш.- каза той.- Трябва да почиваш.

- Спокойно. Не съм порцеланова кукла, няма да се счупя ако извървя пет крачки.

- Просто... остани в леглото. Става ли?- каза той с колебание.

- Добре.- съгласих се аз.

Аз си легнах отновои се облегнах , а той се доближи до мен и ме целуна по челото. Точно в този момент Алек се появи на вратата и ни видя.

- Лека нощ, Илай.- каза Бен, а като се обърна и подскочи от изненада щом видя Алек.

- Спокойно, Бен. Аз съм.-каза весело Алек.- Благодаря ,че се погрижи за Илай.

- Няма проблеми, Алек.- каза Бен и излезе без да затвори вратата.

- Илай, да няма нещо между вас?-попита ме Алек.

- Всъщност тате може ли да затвориш вратата. Трябва да ти кажа нещо...