Shadowhunters- The next-generation

Part 47

Седмица след смъртта на Зое вече всички бяха емоционално готови да ѝ направят погребение. Алек, по молба на Илай, бе помолил Мълчаливите братя да направят аутопсия на тялото на магьосницата. Бе очаквал да се появи нещо... някакъв знак, че Зое все още диша. Но разочарованието беше повече от мъчително.

Всеки приемаше загубата различно. След случая в който Илай счупи стъклото, в което държаха Зое, само със стискане на юмруци, той предпочиташе да не прилага никаква сила. Иначе щеше да хвърля и да тръшка предмети в стената. Реши да поеме по друг  метод. Стоеше заключен в стаята си, лежеше на леглото и се взираше в тавана. Може би Илай беше човекът, който приемаше най-тежко смъртта ѝ. Знаеше, че ловците на сенки не трябва да се влияят от емоциите, но това го разкъсваше отвътре. Нямаше и на кого да сподели. Беше се скарал с Бен, Алек оправяше проблеми в Клейва, а Магнус още ровеше в книгите с надежда, че ще успее да оправи нещата.

Беше слънчев съботен следобяд . В института имаше повече магьосници, отколкото нефилими. Имаше и няколко хибриди. Клейвът бе разрешил погребението да се проведе в института и малка група хибриди да влезе. Сред тях бяха Илай, който бе в бял костюм със сако, по което бяха бродирани траурни руни, Дерек, който носеше черно сако, като за нормално погребение, Ник с подобно на Дерек сако и Джия, която беше повече от прекрасна.

Джия беше с дълга черна рокля с паднали рамене, но тях бе покрила с черен шал. Беше малко по-висока, заради черните токове на които беше. Златната ѝ коса падаше на руси къдрици върху гърба ѝ. Не носеше грим, защото сълзите ѝ щяха да го развалят на мига.

Бен и Вики ги посрещнаха и ги въведоха в помещението, в което щеше да се състои погребението(с изключение на Илай, който познаваше института наизуст).

Вики изглеждаше като противоположност на Джия. Русата ѝ коса бе вдигната с шнола, инкрустирана с аметисти, които даваха на бялата ѝ дълга, копринена рокля лилави оттенъци. Бен бе с присъщото траурно облекло за ловците на сенки.

Всички ловци на сенки и долноземци бяха вече в залата и церемонията започна. Вкараха ковчега с тялото на Зое, всички поднесоха цветя и се сбогуваха. След това на подиума, до ковчега на Зиелин, бяха поканени нейни приятели да изрекат реч. Магнус и Дерек, заедно с всички хибриди зад него, се бяха изказали и последния долноземец, който допреди малко беше на подиума, седна отново на мястото си.