Shadowhunters- The next-generation

Part 19

- А момчето, което спасих, си ти Илайджа.- Зое ме гледаше толкова радостно. Всички в стаята бяха унемели и гледаха към мен. Алек и Магнус се погледнаха ,а Магнус ми изглеждаше леко тъжен.

- Чакай... чакай. Искаш да кажеш, че мама и татко са... живи.- гласът ми потрепери, а през цялото време стисках ръката на Бен.

- Да, Илай те са живи.- каза Мерис.

- Но ще си останат в безсъзнание.- гледах право пред мен. Не смеех даже да мигна. Исках да заплача.

- Докато не намерят лек.

- Ако до сега не са намерили лек, по какъв начин ще намерят сега, това е абсурдно.

- Илай, може вече да са будни, никой не е чувал за тях отдавна.- Мерис ме погледна.

- Ако са будни защо не са решили да ме потърсят?- станах до масата и отидох до Мерис. Тя само ме гледаше, но не можеше да отговори. Наведох се и ѝ казах.- Ето затова предпочитам да мисля, че са в безсъзнание, отколкото да са в съзнание и да не са ме потърсили нито веднъж.- прошепнах последните две думи. Сърце не ми даде да си го помисля даже. След като казах това ,няколко сълзи намокриха бузите ми.

- Илай...- тя не продължи, защото аз отпраших от стаята, вече осъзнал, че плача.

••°°••°°••°°••

Г.т.Бен:

- Зоелин от кога знаеш това?- попита Магнус.

- Откакто го срещнах имах предположения, но сутринта Мерис ги потвърди.

- И не си ми казала нищо?

- Мислех да не давам напразни предположения. Пък и Илай е прекарал детството си с вас двамата. Сигурна съм ,че няма да ви остави.

- Да, добре, знаеш ли отивам при Илай. Алек идваш ли?

- Разбира се.

- Чакайте!- казахме едновременно с Вики.- Идваме с вас.

••°°••°°••°°••

Г.т. Илай:

Не ме свърташе на едно място, затова реших да потренирам. Исках да размисля малко. Бях объркан. Когато дойдох тук в Ню Йорк предпочетох да забравя миналото, не че помнех много. Помнех единствено огън и един женски глас ,който ме викаше да изляза. Още си спомням само това. Винаги съм казвал ,че семейството ми е умряло в пожара, защото така всички ми разказваха. Никога не знаех от кой род съм. Дори и Алек и Магнус не знаеха. Сега разбирам, че съм в един от най-старите родове ловци на сенки. Не,не,не... колкото и да е егуистично от моя страна, аз не съм Илайджа Верлак. Аз съм Илайджа Бейн Лайтууд и винаги ще бъде така. Не мога да приема да имам майка и баща. Алек и Магнус са единствени.

- Хей Илай, добре ли си.- Бен влезе,а аз биех боксовата круша, но сега бях толкова нервен, че не му обърнах внимание. Със замъглени очи от сълзи аз продължавах да налагам боксовата круша. Най накрая я ударих толкова силно, че тя се скъса и пясъка от нея изтече на земята.

Бен, който до сега ме молеше да се обърна, ми хвана раменете и ме обърна към себе си. При вида на притесненото му лице, аз пузнах сълзите си на воля. Той ме прегърна. Тогава видях, че не вратата са застанали Магнус, Алек и Вики. Аз зарових лице в рамото му и почнах да плача.

- Хей Илай всичко е наред, това е повод за радост, не за тъга.

- Бен... а-а-аз дори не запомних името на майка си. Никога не съм го знаел. Никога не съм мислел, че ще стане отново въпрос за тях. Гузно ми е, че не приех на сериозно ,,смъртта им".

- Илай тогава си бил на четири или пет. Било е невъзможно да го приемеш навърте.

- Знам, но се чувствам виновен. Вие сте моето семейство и винаги ще бъдете, но не знам как ще приема тях ако се събудят.- свлякох се на земята, а Бен едва успя да ме хване. И двамата вече бяхме на земята и Бен ме гушкаше, а аз плаках на рамото му.

- Хей, всеки твой близък и приятел ще направи всичко,за да си щастлив. Ако си по-щастлив с тях, никой няма да те спре да преследваш щастието си.

- Но аз съм щастлив тук, с Магнус, Алек, Вики, Джейс, Клеъри, Саймън, Изи и теб.- Изреждах аз бавно, а с Бен се клатушкахме все едно ме приспиваше за лека нощ.

- Обичам те, Илайджа Бейн Лайтууд.

- И аз те обичам, Бен Джонатан Херондейл.

Приспиването на Бен помогна, защото неусетно съм заспал.

••°°••°°••°°••

Г.т.Зоелин:

- Така ,Зое готова ли си?- Магнус отвори Бялата книга.

- Да, просто го направи.

Той започна да върти ръце, а от пръстите му узлизаше синкав огън. Тогава той хвана главата ми. Усещането беше все едно главата ми гори. Тогава стиснах очи от болка и чух едно единствено нещо:

- Октавиус.