Shadowhunters- The next-generation

Part 49

За да разведри Илай от всичко случило се, Магнус реши да заведе него и съпруга си в най-известния музей във Франция- Лувъра. Това беше нещо като малка почивка от магическия свят.

Докато Магнус обясняваше историята на всеки от изложените предмети, като някой гит, Илай се оглеждаше вяло наляво надясно, защото му се спеше. Магнус го бе събудил рано, защото било най-хубаво да влезели първи, защото нямало да им стигнат няколко часа.

Вече бяха стигнали до залата с произведения на изкуството, за която Илай беше най-развълнуван. Там видяха вечните произведения на Да Винчи, Микеланджело, Пикасо и тем подобни.

Докато разглеждаха картините се сети за Зое. Зое също като Илай обичаше изкуството. Тя също като Магнус обичаше да му обяснява историята и посланието на картините в галериите където ходеха. Споделила бе, че е била в Лувъра и че видяла една картина, която щяла да грабне окото на Илайджа. Но не каза как се казва.

Илай се бе забавил и бе изостанал от Алек и Магнус. Те вече баха в края на коридора. Той отиде до тях и видя коя картина гледат. Усети, че това бе картината. Картината, за която Зоелин говореше с възхищение и бе казала, че Илай ще се влюби в нея.

На картината беше изобразена млада дама. Бе средно висока. Роклята ѝ беше от лилава коприна и се спускаше в буйни дипли надолу по краката на момичето, закривайки ги напълно. Не можеше да се види с какви обувки е. Имаше бели ръкавици, а върху пръстите над ръкавиците имаше пръстени. Два пръстена с червен рубин и син сапфир се поместваха на дясната ѝ ръка и голям зелен емералд на лявата. Тиарата, която красеше главата ѝ беше от бяло злато. Черните ѝ къдрици падаха свободно по белите ѝ рамене. Очите ѝ бяха тъмни, като нощното небе. Устните бяха извити в нежна усмивка. Върху гръдта ѝ имаше колие със същия като на пръстена зелен емералд. Някои биха казали, че деколтето на роклята е прекалено голямо, но Илай беше възхитен от цялостната визия на дамата.

Магнус тихо обясни, че се говори, че това произведение е направено от долноземец. Алек и Магнус тръгнаха да разглеждат другите картини, докато Илай още разглеждаше тази. Чертите на лицето на дамата бяха толкова мили, приятелски, че му се сториха познати. Но не, той никога не бе виждал това момиче.

До рамката на картината имаше табелка и Илай се доближи за да прочете написаното.

„Зоелина Мирабелла”
От Етиен Тиморе

Това бе художника вампир за който Зое му каза. По скоро сънува, че Зоелин му казва.

Илай се обърна и тръгна да търси Алек и Магнус.

След няколко часа лутане все пак свършиха с музея и тримата отидоха в едно кафене. Поръчаха и започнаха да разговарят на различни теми. Всички обаче се отнасяха за нефилимите, Клейва, Октавиус и тем подобни.

Почти си бяха изпили кафетата и трябваше да платят, но Илай чу глас от другата маса.

- Какво стана с моята картина Мирабелла?-разнесе се френска реч. Алек беше държал Илай да знае много езици и да може да ги говори. Илай знаеше френски, английски, испански, гръдски, руски и малко японски. Нямаше талант като да свири на нещо или да рисува, но беше ученолюбив. Затова сега перфектно разбираше езика на който си говореха мъжа и жената.

- Още веднъж ти благодаря за това, че я нарисува. Ще ми свърши в употреба много скоро.-  Илай си помисли че някаква богата жена си е купила картина, нищо  интересно. Но гласът на жената. Струваше му се мелодичен, закачлив, познат.

Магнус и Алек станаха и извадиха Илай ог транса в който беше попаднал. Бяха платили сметката и тъкмо тръгваха. Илай леко се обърна и погледна към масата от която се чуваха гласовете, но там имаше само един мъж.

Бе със сребриста коса и тъмни очи. Носеше скъм на вид костюм и златен часовник. На врата му висеше златна верижка. Беше на около 25 години, но биха го помислили за по-възрастен, заради косата му. Той пушеше цигара и сивия дим излизаше бавно от устата му. Къде беше изчезнало момичето?

Илай се огледа, но не видя никого друг. На другите маси седяха предимно стари хора и нямаше как да е чул тях да си говорят, гласовете бяха на млади хора. Погледа му се върна на мъжа и тогава сивокосата фигура го погледна. Илай веднага откъсна очи от него. Не искаше да се втренчва в него, разбира се. Накрая се помири и си каза, че му се е причуло. Той и бащите му тръгнаха към една задънена уличка, за да може Магнус да направи портал обратно към Ню Йорк.

Стигнаха до края на уличката.
Изведнъж Илай исъска от болка. Алек се обърна и когато тръгнаха с Магнус към Илай, Алек усети жегване на тревога и бутна парабатайската си руна. Илай дишаше зачестено и се виждаше, че неговата болка е мимолетна.

- Институтът.- казаха двамата. Магнус набързо отвори портал и Илай каза:

- Нещо се е случило в института и то не е на добре