Shadowhunters- The next-generation

Part 66

Минаха няколко дни. Няколко дълги дни. Всеки в Института беше напрегнат и тъжен след битката. Всички се прибраха в института, пробваха да си легнат, но почти никой не заспа. Бен не спа през нощите откакто се върна от битката.

На първия ден след смъртта на Октавиус Джейс, Клеъри, Саймън и Изи се видяха с Вероника. Оказа се че тя бе решила да им помогне, защото бе разбрала че е допуснала грешка, когато се е доверила на Октавиус. Разбира се знаеше, че ще бъде наказана, но заради помощта ѝ в битката, наказанието ще бъде по-милостиво.

Бен, Вики, Алек и Магнус не бяха на себе си тези дни. И как биха могли? Винаги усмихнатия и борбен Илай бе починал. За бога Бен държеше трупа на гаджето си в ръце. Всеки знаеше че да го заведат до болница ще отнеме безбожно много време, пък и нямаше да има смисъл. Нямаше как да кажат че Илай се е подпалил и е останал в безсъзнание след това. Лекарите щяха да ги сметнат за луди като видят тялото на Илай, по което нямаше и драскотина. Едиствено беше бяло като платно.

След два-три дни Виктория намери сили да отиде до Института и да види Бен. Нямаше как да знае къде ще е, но знаеше че мястото на което няма да бъде със сигурност беше стаята на Илай в апартамента на Магнус. Беше прекалено болезнено. От спомена за най-добрия ѝ приятел в безсъзнание ѝ се зави свят. Спря точно оред вратата на Бен. Чуваше как измъчени стонове идваха от стаята му. Бен не беше спрял да се обвинява за случилото се. Всеки се обвиняваше. Ако някой беше дал повече от себе си може би Илай щеше да стои до Бен сега и вместо да плаче, блондина щеше да се смее.

Виктория осъзна, че глупавите сълзи са потекли от очите ѝ отново. През тези два дни тя не е правила нищо друго освен да циври. Ако не беше Дерек, момичето щеше да умре от глад. Дерек донесе във Виктория китайско и едва я накара да се храни.

Виктория размисли и се обърна, за да си ходи, но в началото на коридора видя Зое. Магьосницата изглеждаше странно.

-Здравей.-каза Вики, като побърза да избърше сълзите си.

-Здрасти. Ако искаш да видиш Бен няма проблем да влезеш. - усмихна се тъжно Зое.

-Не мога да вляза... Искам само да знам как е. Ако има нещо което да направя ми кажи.- Зое се приближи и хвана ръцете на приятелката си, която трепереше.

-Хей, Вики, моля те, не плачи. Не искам да си тъжна, не го заслужаваш. Никой.... - но Зое не успя да продължи.