Shadowhunters- The next-generation

Part 48

Илай се прибираше от института и вече беше на главната улица пред апартамента на Магнус. Улицата беше пълна с хора както обикновено. Илай хвана дръжката на вратата, но реши да се обърне и да види минаващите зад него хора, но изведнъж градския шум затихна. Когато се обърна улицата беше пуста с изключение на една фигура. Беше момиче с тъмна, почти черна коса и черен шлифер, стигащ до  земята.

- Зоелин?

- Здравей малко братче.- тя се усмихна.-липсвах ли ти?

- Разбира се. Ще се върнеш ли? При нас? При мен?

- И ти ми липсваш, но не мога да се върна от там където съм сега.-Зое спря, но после продължи с друга тема.-Помниш ли когато те водих из галериите в Ню Йорк?

- Разбира се, как мога да забравя. Говореше как има велики художници, които са живеели векове наред, защото са били елфи, магьосници или вампири.- Илай се засмя.

- Един от тези художници е вампира Етиен Тиморе. Занимава се главно с картини свързани с периода след ренесанса. Трябва да се срещнеш с него. Потърси го. Картините му биха ти харесали. Винаги си обичал буйните рокли с които младите дами са били през осемнадесети век.- Зое казваше истината за предпочитанията на Илай. Винаги му е харесвало да вижда дамите с ръкавици и ефирни рокли. Изглехдаше му по... изискано. Не харесваше да вижда момичетата в коктейлните им прекалено къси рокли. Илай се зачуди защо Зое иска Илай да се срещне с него.

- Зое, защо не можеш да се върнеш? Защо си тук?- отклони темата Илай.

- Колкото и да искам да седя тук с теб, трябва да тръгвам.- тя дойде до него и го целуна по бузата.

-Зое.... почакай, Зое. Не си тръгвай отново.- Илай викаше, но тя си беше тръгнала и той остана сам.

- Илай... Илай, събуди се... Събуди се, Илай!- чу познатия мелодичен глас на Бен.

Илай се изправи рязко. Беше потен и червен.- Какво стана?- той погледна към Бен, който беше над него. Те бяха в стаята на Илай в апартамента на Магнус. Бяха се прибрали от погребението, бяха вечеряли и легнали. Илай погледна часовника на шкафа до леглото и видя, че е четири сутринта. Бен го беше хванал за лактите и Илай видя, че той беше притеснен.

- Викаше Зое насън. Какво сънува?

- Говорех със Зое, но тя каза, че трябва да тръгва, а аз я молех да се върне при мен.- Илайджа трепереше. Бен го прегърна, а Илай изхлипа.

- Всичко е наред. Всичко свърши.

- Трябваше да съм по-мил с нея, нали? Не трябваше да я ревнувам от всеки?

- Ти не си виновен, не си знаел, че ще стане така.

- Всичко е по вина на Вероника и Октавиус. Искаха да се отърват от нея и да обявят война на хибридите. Тези, които все още не са заловени от клейва.

- Ще ги хванем. Няма да успеят да победят.- Бен беше пуснал Илай и сега сложи длан на бузата му и го погали.

- А когато това стане, ще извия врата на Вероника.- Очите на Илай излъчваха жълт пламък, който Бен никога не бе виждал. Илай беше по-големият от двамата и винаги излъчваше спокойствие и сдържаност. Този път обаче искаше отмъщение. Беше готов на всичко само, за да се докопа до Вероника.

На вратата се почука, а после влязоха Алек и Магнус. Илай и Бен вдигнаха погледи към тях.

- Илай, какво става? Чухме викове и дойдохме веднага.-каза Магнус.

- Просто сънувах.- след това Илай разказа накратко съня на Магнус и Алек.

- Илай, за съжаление това е просто сън. Зое няма да се върне.- Магнус вече беше седнал на леглото и галеше главата на Илай.

- Знам.- отвърна тъжно Илай.

(Хора съжалявам, че е толкова кратка главата, просто нямаше какво друго да измисля.

Кой ви е любимия персонаж в историята? )