Part 63

101 11 1
                                    

Магнус чу почукване по вратата. Беше сам в библиотеката в Института и чакаше Алек да се върне от някаква среща. Питаше се що ли за човек би чукал по вратата на библиотеката. И като добър домакин, отиде да отвори вратата на достъпната за всички библиотека.

- Ох, ти-каза магьосника с неприязън. Сивокосото момиче стоеше пред него.- Какво правиш тук, Вероника?

- Добър ден и на теб Бейн.- той изръмжа вместо поздрав.- Преди време ти казах че искам да се реванширам.

- Вече ми каза за войната...

- Не ме прекъсвай.-изръмжа Вероника.- Кажи ми, помниш ли кога е пълнолунието?- на лицето ѝ се появи крива усмивка. Магнус се загледа в нищото, спомняйки си че май не беше казал нищо на останалите. Не помнеше изобщо.

- Пълнолунието е... утре. - заключи Магнус.

- Точно така, а както виждам не си казал изобщо на другите.

- Как мога да ти имам пълно доверие? Та ти можеш да ме изпратиш на края на света, ако ти се доверя. Пък и не вярвам другите да ти се доверят толкова лесно.

- Не можеш да ми вярваш. Аз ти казах, защото искам. Не съм длъжна даже да участвам във войната.

- Октавиус не те ли накара?-попита той от любопитство.

- Той може и без мен. С неговите сенки и илюзии.

- Ти... да не ревнуваш?-изсмя се Магнус.

- Не искам да го виждам повече, той започва да се вманиячава. Притеснявам се, че няма да унищожи само хибридите.- тя скръсти ръце.

- На теб наистина не ти пука за хибридите?- усмивката на Магнус замря.

- По добре е да не ми пука, отколкото да съм срещу тях. Не е ли така?- тя не изчака отговора му. Обърна се на пети със скръстени ръце и си тръгна. Магьосника затвори вратата рязко пред себе си.

***

След обяд Магнус побърза да събере всички (освен Илай, Зое и Вики) за да им разкаже.

- Това са глупости!! - извика Изи, като разбра кой е казал това на Магнус.

- Разполагаме само с това! - отговори Магнус.

- Какво да правим? - попита Клеъри.

-Нищо няма да ни коства ако отидем там.-обади се най накрая Бен.

- И аз мисля така.- обадиха се едновременно Алек и Джейс.

- Решено е.- каза Изи.- Ще отидем само ние, а после ще викнем войници, ако Карстерс ни казва истината.

***

След срещата Магнус и Алек се прибраха и вечеряха с Илайджа и Зое. Разказаха им всичко, като през това време се чуваха нервни въздишки и потропвания с крак.

- Трябва да отидем. - каза Илайджа.

- Интересно е, че ми предлагат това за втори път.-подсмихна се Магнус.

- Бен? - Илайджа се подмихна накриво.

- Бен.-каза като отговор Алек.

Всички се засмяха и Зое направи заключение:
- Значи утре тръгваме на мисия, а?

-Да, да видим какво ще ни подготви късмета.- отговори възрастният магьосник и всички се умълчаха, мислейки си за утрешния ден...

(Такам... Нямам какво да кажа освен, весели празници и ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН TAE TAE❤️❤️)

Shadowhunters- The next-generationWhere stories live. Discover now