Shadowhunters- The next-generation

Part 52

*след нападението на Октавиус*

Семействата на Вики, Илай и Бен плюс Джия, Ник и Дерек се събраха в една празна стая докато другите ловци на сенки помагаха на ранените. Този път нямаше загинали или поне не беше видял такива, помисли си Илайджа.

-Трябва да спрем Октавиус. Предложения? Как да го намерим?- Алек изглеждаше притеснен.

-  Когато със Зое го видяхме преди няколко месеца беше в едно старо мазе. Мога да ви покажа къде се намира.-каза Дерек.

- Добре, заведи ни там. С Джейс ще проучим.- Алек тръгна към вратата.

- Почакай. Вземете и мен.- обади се Илай.- Аз ще ви помогна.

- Не можеш.

- Но защо?- сопна се хибрида.

- Той те иска мъртъв Илайджа. Няма да те изложа на опасност. - Алек изглеждаше изморен.

- Бен, ти ще дойдеш с нас.- обади се баща му. Бен тръгна към тях.

- Но нали целта е да сме двамата с Бен. Парабатаи. Защо смятате, че ще изложа Бен на опасност?- Илай се ядоса. Бен се приближи до него, целуна го по челото и отвърна:

- Защото, безопасността ми не зависи главно от теб, Илай. Аз избирам къде да ходя. Разбира се, че искам да дойдеш, но аз ще съм добре. Ще почувстваш ако съм в беда.-Илай потрепери, а Бен му се усмихна и го дари с бърза целувка. След това Дерек, Бен, Джейс и Алек тръгнаха.

<<<<<>>>>>

Илай и Зоелин се разхождаха пред Саграда Фамилия в Барселона. Бяха се оговорили, когато имат време, да си вземат почивка от света на сенки и да отидат на екскурзия до Европа. И ето, че бяха тук. Пред мечтаната базилика в Испания. Седяха и правеха снимки. Всичко беше первектно. Времето беше хубаво, грееше слънце, нямаше много блъскащи се туристи. Но къде беше Бен? Винаги си представяше как обикалят магазините и ресторантите заедно.
Зое стоеше вдигнала очи към него.

-Какво има, Илай? Нима не ти харесва да се виждаме? Ако не ти е приятно ще си отида...

- Остани.-прекъсна я Илай.

- Много добре.-усмихна се тя и тръгна напред, знаейки че хибрида ще я последва. - Все още не си се запознал с Етиен Тиморе, нали?

- Не знам къде да го потърся.- възрази той.

-О, Илай. Когато има желание- има и начин.-братовчетка му се засмя.- Намери го, няма да сгрешиш.

- Коя е Зоелина Мирабелла?-попита. - Момичето... от картината-поясни той.

- О, скъпи ми братко, трябва да питаш него, не мен. Той ще ти каже каквото искаш да знаеш.

-Но...

- Сега трябва да тръгвам. Трябва да присъствам и в други сънища...- с това тя просто изчезна из тълпата.

- Но... Остани, Зое... Моля те... Не ме оставяй тук... - Илай се оглеждаше на всички посоки. Накрая вдигна глава към светлината на слънцето. Тя го обгърна, не му позволявайки да види нищо друго, дори очертанията на ръцете му. Илай потъна в светлината.

<<<<<>>>>>

Когато Бен и Алек се върнаха в апартамента на Магнус беше тихо. В старото мазе, което Дерек им показа нямаше нищо. Нито следа от Октавиус. Бен реши да преспи в стаята на Илайджа, понеже искаше да го види. Алек естествено нямаше нищо против. Вече се беше стъмнило, затова Бен предполагаше, че парабатаят му е легнал да спи.

Бен влезе в стаята на гаджето си и видя как Илай се мята в леглото насън и вика името на Зое. Извика Алек и Мгнус и те дотичаха веднага. Магнус беше сънен и с черна, стърчаща навсякъде коса. Почти като истинската му прическа.

-

Нормално ли е да прави така, Магнус!?-извика момчето, докато се опитваше да събуди приятеля си.

- Не, не е.- магьосника изтича до Бен и разтърси Илайджа по силно отколкото искаше. Илай си пое дълбоко въздух, все едно го беше държал до сега.

- К.. Какво стана? - попита Илай.

- Не знам, ти ми кажи.-задъха се Бен.-Пак ли Зое? Какво стана?

- Отново само ми говореше. Не ми каза дали е жива. Не съм я и питал. - Илай си замълча за Етиен Тиморе. Щеше да говори по-късно само с Магнус за вампира художник и защо Зое иска Илай да го срещне...

( 1Извинявам се, че качвам малко по късно.
2 Малко е къса главата-сори
3 Happy b-day RM❤️❤️
Чао от мен)