Shadowhunters- The next-generation

Part 20

Г.т.Зоелин:

Октавиус

- Какво каза?- попита Магнус, явно съм казала името на глас.

- Октавиус.

- Само това ли чу?- притесни се Магнус.

- Познаваш ли го?-попитах.

- Ааа да. Преди време, когато бях малък имах приятел на име Октавиус. Тогава бях още при майка си. Едва го помня. И той беше магьосник. След като останах без семейство и Асмодиус ме намери не съм го виждал повече. Даже не знаех, че е още жив. Не знам къде да го търсим. Но Зое даже не знаем дали има общо с взимането на спомените ти.

- Трябва да го намеря Магнус. Трябва да го питам. Представи си че знае кой е взел спомените ми. А представи си че той го е направил.

- Съжалявам Зое. Не мога да ти помогна, нямам си идея къде е. Представи си, че е на другия край на света. Някой друг път можеш да си спомниш. Можем да направим това и друг път. Сега си изморена, какво ще кажеш да си легнеш?

- Добре.- казах аз и излязох от стаята.

••°°••°°••°°••

Г.т.Илай:

Събудих се. Бях в моята стая, а на леглото до мен беше Бен и спеше. Тогава си спомних за случката от обяд и цялата история за семейството ми. Станах безшумно, оправих се и излязох да се поразходя.

Беше станало вечер и небето беше вече пълно със звезди. За човек с тънко кожено яке нощта си беше много студена.

Когато се отдалечих, стигнах до една улица, тясна и малка. Тогава чух някой да се приближава. Бях взел няколко серафимски ками с мен затова побързах да ги извадя. Когато се обърнах насочих камите към натрапника и разбрах, че това беше Вики.

- Хей, какво става страннико? По кое време излизаш?- усмихна ми се Вики.

- Не трябва ли да те питам същото?- прибрах камите в колана си с оръжия.

- Попринцип съм наполовина дете на нощта (вампир) и мога да се разхождам посред нощ.

- Но си само половин дете на нощта и можеш да ходиш и по слънце. Това не ти дава право да излизаш и през нощта.

- Спокойно, не излизам всяка вечер. Видях как се измъкваш от стаята ти и те проследих. Защо излезе?