Shadowhunters- The next-generation

Част 61

- О, по дяволите.- изруга Илайджа.

- Съжалявам, но ми трябва малко помощ!- Зое започваше да се паникьосва.- Ако пусна книгата тя ще остане в картината, а само същества с демонска кръв могат да я докоснат.

- Магнус, да имаш някакви идеи?- Бен го погледна, очаквайки поне той да е измислил нещо. Вместо Магнус да отговори обаче Клеъри, която досега беше стояла и гледала, се намеси. Тя отиде, но когато се пресегна да бръкне в картината Зое повиши тон.

- Клеъри не!

- Щях да ти хвана ръката.- каза червенокосата.

- Ами ако беше докоснала книгата? Ти най малко трябва да се доближаваш до тук. - каза Зое.

- Всъщност сина ми е с ангелска кръв също.-запротестира Клеъри. На Илайджа му хрумна идея и отиде до спорещите до картината ( по скоро направо между картината) магьосница и ловец. Двете момичета млъкнаха и го погледнаха.

- Имам идея.-започна плахо той.- Защо Клеъри да не вмъкне и моята ръка в картината? Ще мога да помогна повече от другите ( все пак отново да се похвалим, че имаме чиста демонска кръв, въпреки че не знам дали е за похвала). Така аз ще хвана книгата от другата страна, ще сме по- стабилни и ще я извадим заедно.

- Илай, не съм сигурна...- започна момичето, заклещено в картината.

- Или това или си оставаш заклещена в картината, щом не искаш да пуснеш книгата.- отвърна остро Илайджа.

- Не забравяй, че имаш и ангелска кръв във вените си. Аз не искам ти да пострадаш.- не му отстъпи по нищо Зоелин.

- Това е единственият ни план. Някой да има по- добър?- Илай се огледа. Мълчание. Всички се огледаха.- Значи действаме по този план. Пък и какво ще стане ако човек с ангелска кръв докосне книгата?-пита той.

- Книгата ще го унищожи.- отговори безстрастно Зое. Илайджа разшири очи.

- Нека да опитаме.- Бен усещаше и може би всички чуваха биенето на сърцето на Илай, когато каза това. Клеъри хвана ръката на полудемона, а той на свой ред погледна първо към нея, после към Зое и накрая погледна Бен, който не спираше да държи ръката на братовчетката на Илай. Намигна му и накрая се съсредоточи вържу картината.

Бръкна вътре в нея. Напипа китката на Зое и започна да се ореантира по нея за местоположението на книгата. Ако някой влезеше в тази стая щяха много да загазят ( ако вече не са ги видели, все пак нашите герои бяха извън картината и не чуваха какво се случва в нея.