Shadowhunters- The next-generation

Part 23

Г.т.Магнус:

-А какво ще кажеш за Вики? Тя знае ли за всичко това?

- Когато казах, че ще обучавам Вики ѝ казах ,че ще е по моите правила. Тя не знаеше нищо. Мислеше си че всеки хибрид трябва да се обучи. Страхувам се, че не знам как трябва да я обучавам. Тя е различна, както ти каьах и преди.- издиша тежко тя.

- Хей, Зое знай, че съм тук за теб винаги.-сложих ръка на крака ѝ.

- Благодаря чичо.

-Но от сега бъди честна с мен.

- Добре ,обещавам.

Погледът ми случайно засече часовника. От три сутринта беше станало почти обяд. Даже не забелязах кога мина толкова време.

- Хайде да се връщаме Зое.

- Добре, но искам да вземем и Дерек с нас.

- Защо?

- Искам да се поразходя с него. Той не е излизал от тук от много време. Пък и можем да се огледаме за хибриди. Кой знае?- засмя се тя.

- Добре.- изпуфтях аз.

Отворих портал, минахме през него и я следващия момент Ню Йоркското слънце ни заблестя в очите.

- Уау!- дълбокия глас на Дерек прозвуча.- От кога не съм идвал в Ню Йорк?- попита иронично той.

- Е, ще се видим после.

- До после, Мгнус.- каза Зое и заедно с Дерек се изгубиха в навалицата.

••°°••°°••°°••

Г.т.Вики:

Днес беше денят в който трябваше да пия кръв, отново. Помислих, че ако се натъпча с храна жаждата ми ще се утоли. Затова се запасих с храна. Но днес бях напулно жизнена, а Зое ме предупреди, че може да съм орпаднала. Реших да си лежа в леглото и да си чета.
Почука се на вратата.

- Влез.- извиках аз. Вратата се отвори но там нямаше никой. Във въздуха се понесе прекрасно ухаеща чиния ,стояща върху табла, която летеше с помощта на магия. Тогава аз всех чинията, таблата продължи да се движи и върти, а на вратата се появи смеещият се Илай.

- Какво става малчо?

- Илай, казах ти да не идваш.

- Няма да ме нараниш. Зое ме научи на магии за защита последния път. - той продължаваше да си върти пръста, управлявайки таблата във въздуха.

- А сигурен ли си, че си ги научил?

- Сякаш съм ги знаел, просто е трябвало да ги приложа.- възкликна Илай.

- Сигурно Зое те учи и да въртиш табли, вилици, може би и ножове.- вдигнах вежди аз.

- Хах, виждам че си се запасила с достатъчно храна.

- Не ми се подигравай въжко.- казах аз и изсъсках, показвайки острите си зъби.

Илай веднаха пусна таблата и с един пръст хвана тиксото, което беше на бюрото ми и ми запечата устата с него.

- Е? Какво ще кажеш. От прощавай.- засмя се той и после рязко махна тиксото от устата ми.

- Ау! По дяволите.- изругах аз.- Не знаех ,че можеш да правиш това.

- За първи път се пробвам. Е сега ще те оставям. Долу съм ако нещо ти трябва.- каза той. И таблата магически отиде в ръцете му.

- Добре, до после.- той си тръгна, а аз останах сама в стаята ми.

••°°••°°••°°••

Г.т.Зоелин:

Докато се разхождахме из града с Дерек изведнъж ми се зави свят. Изпуснах сладоледа, който си бях купила и залитнах. Добре че здравите ръце на Дерек ме хванаха навреме и ме сложиха на една пейка.

Тогава получих видение. Беше нещо като старо мазе. Отрупано с много машини, но не знаех за какво са. Помещението беше прашно и изглеждаше сякаш никой не живее там. Това мазе ми беше смъртно познато. По дяволите!

- Дерек!-съвзех се аз.

- Какво!?

- Последвай ме!- изблъсках хората, които се бяха насъбрали около мен, защото бяха видели, че ми става лошо.

Отидохме в една задънена уличка, аз отворих портал,хванах Дерек за ръка и двамата влязохме в портала...